Густав IV Адолф: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Политика: replaced: учавства → участва редактирано с AWB
+ш, кор линкове; форматиране: 6x число+г., 5x заглавие-стил, 3x тире, 2x кавички, 6lokavica, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{без конкретни източници}}
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име= Густав IV Адолф
| име= Густав IV Адолф
| портрет= Gustav IV Adolf of Sweden.jpg
| портрет= Gustav IV Adolf of Sweden.jpg
| описание= крал на Швеция
| описание= крал на Швеция
| роден-място=[[Стокхолм]], [[Швеция]]
| роден-място=[[Стокхолм]], [[Швеция]]
| починал-място=[[Санкт Гален]], [[Швейцария]]
| починал-място=[[Санкт Гален]], [[Швейцария]]
}}
}}
'''Густав IV Адолф''' е крал на Швеция от 1792 г. до своето абдикиране през 1809 г. Син е на [[Густав III Адолф]] от Швеция и неговата кралица [[София Магдалена]].
'''Густав IV Адолф''' е крал на Швеция от 1792 г. до своето абдикиране през 1809 г. Син е на [[Густав III]] от Швеция и неговата кралица [[София Магдалена]].


===Ранни години===
== Ранни години ==
Роден е в Стокхолм. Предполага се, че е биологичен син на благордник от финландско потекло. След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола. През 1796 г. неговият чичо, който му е регент спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на [[Екатерина Велика]]. Въпреки това предстоящето сватбено тържество се отменя поради отказ на шведския крал, тъй като не позволява на бъдещата си съпруга на изповядва православната религия (тогавашната шведкса конституция не го допуска).
Роден е в Стокхолм. Предполага се, че е биологичен син на благородник от финландско потекло. След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола. През 1796 г. неговият чичо, който му е регент, спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на [[Екатерина Велика]]. Въпреки това предстоящото сватбено тържество се отменя поради неотстъпчивостта на шведския крал да допусне бъдещата му съпруга да продължи да изповядва православието (тогавашната шведска конституция не го допуска).


== Управление ==
===Политика===
Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на [[Наполеон I Бонапарт]] на политическата сцена. Густав IV Адолф не e почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с тази република, през 1805 г. приобщена към всъщност злополучната в крайна сметка трета коалиция, противопоставяща се на Наполеон, чиито армии завземат шведска [[Померания]]. В резултат от т.нар. Тилзитски мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албион, ала Швеция не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни за нея — поради този факт руските войски нахлуват във Финландия и я окупират заедно с част от северните и територии. Шведска още от Средновековието, Финландия е завзета от Русия, а преди да завърши тази едногодишна и катострофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младия брат на Густав III [[Карл XIII]], и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.
Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на [[Наполеон I Бонапарт]] на политическата сцена. Густав IV Адолф не е почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с Френската република, през 1805 г. бива приобщена към [[Война на Третата коалиция|третата коалиция]] срещу Наполеон, чиито армии завземат шведска [[Померания]]. В резултат от [[Тилзитски мир|Тилзитския мир]], сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албионът. Швеция обаче не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни и поради това във Финландия нахлуват руски войски и я окупират заедно с част от северните ѝ територии. Шведско владение още от Средновековието, Финландия бива завзета от Русия, а преди да завърши едногодишната, катастрофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младият брат на Густав III [[Карл XIII (Швеция)|Карл XIII]], и Швеция става [[конституционна монархия]] с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.


===Живот след абдикацията===
=== Живот след абдикацията ===
В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.
В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария, където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.


==Източници==
== Източници ==
Вера Ганчева — Швеция - "Страната и хората. География, история, общество, култура, личности" изд. "Хемус Груп" София 2001
Вера Ганчева – Швеция – „Страната и хората. География, история, общество, култура, личности“ изд. „Хемус Груп“ София 2001


==Външни препратки==
== Външни препратки ==
{{commons|Gustav IV Adolf av Sverige}}
{{commons|Gustav IV Adolf av Sverige}}
* [http://pages.prodigy.net/ptheroff/gotha/sweden.html Royal House of Sweden]
* [http://pages.prodigy.net/ptheroff/gotha/sweden.html Royal House of Sweden]

Версия от 12:02, 14 юли 2017

Густав IV Адолф
крал на Швеция

Роден
Починал
7 февруари 1837 г. (58 г.)
ПогребанШвеция

Религиялутеранство
Активен периодот 1700 г. до 1799 г.
НаградиОрден на слона
Орден Черен орел
Семейство
РодШлезвиг-Холщайн-Готорп
БащаГустав III (Швеция)[1]
СъпругаФридерика фон Баден (6 октомври 1797 – 7 април 1812)[1]
ДецаГустаф фон Васа
София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп
Густав IV Адолф в Общомедия

Густав IV Адолф е крал на Швеция от 1792 г. до своето абдикиране през 1809 г. Син е на Густав III от Швеция и неговата кралица София Магдалена.

Ранни години

Роден е в Стокхолм. Предполага се, че е биологичен син на благородник от финландско потекло. След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола. През 1796 г. неговият чичо, който му е регент, спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на Екатерина Велика. Въпреки това предстоящото сватбено тържество се отменя поради неотстъпчивостта на шведския крал да допусне бъдещата му съпруга да продължи да изповядва православието (тогавашната шведска конституция не го допуска).

Управление

Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на Наполеон I Бонапарт на политическата сцена. Густав IV Адолф не е почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с Френската република, през 1805 г. бива приобщена към третата коалиция срещу Наполеон, чиито армии завземат шведска Померания. В резултат от Тилзитския мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албионът. Швеция обаче не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни и поради това във Финландия нахлуват руски войски и я окупират заедно с част от северните ѝ територии. Шведско владение още от Средновековието, Финландия бива завзета от Русия, а преди да завърши едногодишната, катастрофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младият брат на Густав III Карл XIII, и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.

Живот след абдикацията

В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария, където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.

Източници

Вера Ганчева – Швеция – „Страната и хората. География, история, общество, култура, личности“ изд. „Хемус Груп“ София 2001

Външни препратки