История на Полша

Историята на Полша започва с преселването на славяните, които създават трайни заселвания на полските земи през ранното Средновековие. Първата управляваща династия, Пястите, се появява през X век. Княз Мешко I се счита де факто за създателят на полската държава и е широко признат за разпространението и приемането на западното християнство, което е последвано от покръстването през 966 г. Държавата, която Мешко управлява, е официално възстановена като средновековно кралство през 1025 г. от сина му Болеслав I Храбри. Може би най-успешният от кралете на Пястите е последният, Кажимеж III Велики, който управлява в период на икономически просперитет и териториално разширение преди смъртта си през 1370 г. без мъжки наследници. Периодът на Ягелонската династия през XIV - XVI век води до тесни връзки с Великото литовско княжество, културен ренесанс в Полша и териториална експанзия, кулминираща в създаването на Полско-литовската държава (Жечпосполита) през 1569.

В своите ранни фази, Жечпосполита успява да поддържа нивата на просперитет, постигнати през ягелонския период чрез забележителното развитие на изтънчена благородна демокрация. От средата на XVII век обаче, голямата държава навлиза в период на упадък, причинен от опустошителни войни и влошаване на политическата система. Значителни вътрешни реформи са въведени през късния XVIII век, най-вече в конституцията от 3 май 1791 г., но съседните сили не позволяват на реформите да напреднат. Независимото съществуване на Жечпосполита приключва през 1795 г. след серия от инвазии и разделяния на полска територия, извършени от Руската империя, Пруското кралство и Хабсбургската монархия.

От 1795 до 1918 не съществува независима полска държава, въпреки че действат силни полски съпротивителни движения. След провала на последното военно въстание срещу Руската империя, Януарското въстание от 1863 г., нацията запазва своята идентичност чрез образователни инициативи и програма за „органична работа“, предназначена да модернизира икономиката и обществото. Възможност за възстановяване на независимостта се отваря едва след Първата световна война, когато трите разделящи имперски сили са крайно отслабени след войната и революцията. Втората полска република, създадена през 1918 г., съществува като независима държава до 1939 г., когато нацистка Германия и Съветския съюз я унищожават с операция „Вайс“ в началото на Втората световна война. Милиони полски граждани загиват по време на нацистката окупация на Полша между 1939 и 1945 г., тъй като Германия класифицира етническите поляци и други славяни, евреи и роми (цигани) като подчовеци. Западният напредък на съветската Червена армия през 1944 и 1945 принуждава силите на нацистка Германия да се оттеглят от Полша, което води до създаването на комунистическа държава, известна от 1952 г. като Полска народна република.

Към края на 80-те години полското реформационно движение Солидарност става решаващо за постигането на мирен преход от комунистическа държава към капиталистическа икономическа система и либерална парламентарна демокрация. Този процес довежда до създаването на съвременната полска държава: Третата полска република, основана през 1989 г.

Праистория и протоистория

Реконструирано укрепено урбанизирано селище Бискупин от Лужешката култура, VIII век пр.н.е.

Членове на рода Homo са жиивели в Централна Европа в продължение на хиляди години от последните периоди на праисторическо заледяване. В праисторически и протоисторически времена, през период от най-малко 500 000 години, територията на днешна Полша преминава през етапите на развитие на каменната епоха, бронзовата епоха и желязната епоха заедно с близките региони. Неолитният период навлиза в културата на линейната керамика, чиито основатели са мигрирали от района на река Дунав, около 5 500 г. пр.н.е. Тази култура се отличава с установяването на първите заселни земеделски общности на съвременна полска територия. По-късно, между около 4 400 и 2 000 г. пр.н.е., местните постмезолитични популации също приемат и допълнително развиват селскостопанския начин на живот.

Ранната бронзова епоха в Полша започва около 2300-2400 г. пр.н.е., а желязна епоха започва. 700-750 г. пр.н.е. Една от многобройните култури, които са били разкрити, лужишката култура, обхваща бронзовата и желязната епоха и оставя забележителни селища. Около 400 г. пр.н.е. в Полша се заселва келти от Латенската култура. Скоро са последвани от новопоявилите се култури със силен германски компонент, повлияни първо от келтите и после от Римската империя.

Период на Пястите (X век - 1385 г.)

Полша се разширява при първите си двама управници

Полша е основана като държава под династията Пясти, която управлява страната между X и XIV век. Исторически записи за официална полска държава започват с княз Мешко I през втората половина на X век. Мешко, който започва да управлява преди 963 г. и продължава да бъде полски монарх до смъртта си през 992 г., избира да бъде кръстен по западния латински ритуал, вероятно на 14 април 966 г., след брака му с християнката принцеса Доубравка Пшемисловна. Това събитие става известно като покръстването на Полша и често се използва за отбелязване на символично начало на полската държавност. Мешко завършва обединението на западните славянски племена, което е фундаментално за съществуването на новата страна. След възникването си полската нация е водена от редица владетели, които покръстват населението, създават силно кралство и отличителна полска култура, интегрирана в по-широка европейска култура.

Синът на Мешко, княз Болеслав I Храбри (992-1025) създава полска църковна структура, преследва териториални завоевания и официално е коронясан като първия крал на Полша през 1025 г. в края на живота си. Болеслав също се стреми да разпространи християнството в части от Източна Европа, които все още са езичници, но претърпява неуспех, когато най-големият му мисионер, Адалберт Пражки, е убит през 997 г. в Прусия. По време на Конгреса в Гнезно през 1000 г. свещеният римски император Ото III признава архиепископията на Гнезно, институция от решаващо значение за продължаващото съществуване на суверенната полска държава. По време на управлението на наследника на Ото, свещеният римски император Хайнрих II, Болеслав води продължителни войни с Кралство Германия между 1002 и 1018 г.

Експанзивните акции на Болеслав пренатоварва военните ресурси на ранната полска държава, което води до разпадане на монархията. Възстановяването се извършва при Кажмиеж I (1039-58 г.). Синът на Кажмиеж Болеслав II Щедри (1058-79 г.) навлиза в конфликт с епископ Станислав Шчепановски, което сериозно вреди на управлението му. Болеслав урежда убийството на епископа през 1079, след като е отлъчен от полската църква по обвинения в прелюбодейство. Този акт предизвиква бунт от полски благородници, които довеждат до експулсирането на Болеслав от страната.

След като полската кралска линия и клонът на Пястите изчезват през 1370 г., Полша попада под управлението на Лайош I Велики от Анжуйската династия, която председателства съюз между Унгария и Полша, който продължава до 1382 г. През 1374 г. Лайош дава на полското дворянство кошицка привилегия да осигури наследяването на трона на една от дъщерите си в Полша. Най-малката му дъщеря Ядвига сяда на полския трон през 1384 година.

Ягелонска династия (1385–1572)

Династичен съюз с Литва, Владислав II Ягело

Битката при Таненберг

През 1386 г. великият литовски княз Йогалия се жени за полската кралица Ядвига. Този съюз му позволява да стане крал на Полша и да управлява като Владислав II Ягело до смъртта си през 1434. Бракът създава полско-литовски съюз, управляван от Ягелонската династия. Първата от серия унии е Кревската уния от 1385, в която се договаря бракът на Йогалия и кралица Ядвига. Полско-литовското партньорство носи огромни региони на Рутения, управлявани от Великото литовско княжество, в сферата на управление на Полша и се оказва благотворно и за двете нации, които съжителстват и си сътрудничат в една от най-големите политически структури в Европа за следващите четири века. Когато кралица Ядвига умира през 1399 г., Полша е изцяло в ръцете на съпруга ѝ.

При балтийския регион борбата на Полша с тевтонските рицари продължава и кулминира в Битката при Таненберг (1410), голяма победа, което поляците и литовците не успяват да подемат с решителен удар срещу главното седалище на Ордена в замъка Малборк.

Привилегиите на шляхтата (дворянството) продължават да нарастват и през 1425 се формулира Neminem captivabimus, който защитава благородниците от произволни кралски арести.

Владислав III и Кажимеж IV Ягелончик

Крал Кажимеж IV Ягелончик е централната фигура в ягелонския период.

Управлението на младия Владислав III (1434–44), син на Владислав II, който управлява като крал на Полша и Унгария, било прекратено от смъртта му в битката при Варна срещу силите на Османската империя. Това бедствие довежда до интерегнум от три години, който завършва с възкачването на брата на Владислав - Кажимеж IV Ягелончик през 1447 г.

Критичното развитие на ягелонския период е съсредоточено по време на продължителното управление на Кажимеж IV, което продължава до 1492 г. През 1454 г. Кралска Прусия е инкорпорирана от Полша и Тринадесетгодишната война от 1454-66 г. с Тевтонската държава.

Първа световна война

През Първата световна война Полша все още е поделена от Германската империя, Русия и Австро-Унгария. След разгрома на Тройния съюз от Антантата, картата на света е прекроена в интерес на победителките. Русия е разтърсена от гражданска война, впоследствие болшевишка революция. Тези събития довеждат до ново прекрояване на картата и така Полша след 123 години несгоди се сдобива със свобода, собствена държава и независимост, макар че много голяма част от населението остава в Германската империя, Австро-Унгария и Русия. Единственият проблем на Полша е армията, защото всеки поляк, който е бил войник, е служил в някоя от трите армии на окупаторките . През 1920 г. според Сталин и Ленин, Полша представлява бариера пред разпространението на руската революция в Европа. Целта на двамата предводители е да превземат Полша и после да покорят и света. С много жертви и никакъв шанс за победа Полша начело с маршал Йозеф Пилсудски спира руснаците в тази Полско-съветска война, в която поляците са подкрепени от украинския хетман Петлюра и много украински казаци. Руснаците стигат до река Висла близо до Варшава, където с невероятна тактика Пилсудски и неговите войски обръщат защитата в нападение, поради което печелят битката за Варшава, известна като „чудото при Висла“.

Вижте също

• История на Европа
• Крал на Полша
• Министър-председател на Полша
• Държавно устройство на Полша

Външни препратки

• ((en)) История на Полша в картини
• ((en)) Форум за историята на Полша
• ((en))((pl)) Наследството на Полша
• ((en)) История на Полша
• ((en)) Полските корени
• ((de)) Сборник с карти, свързани с немско-полското минало
• ((pl)) Уеб сайт за историята на Полша и Жечпосполита
• ((pl)) Ана Панер, Ян Илук – История на Полша
• ((pl)) География и история на Полша