Свети Франциск от Асизи (София): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от [[Богдан Прошек]]<ref>[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-богдан-теодор-прошек-1858-1905/ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905]</ref> и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор [[Роберто Менини]] епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия]].<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.</ref> |
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от [[Богдан Прошек]]<ref>[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-богдан-теодор-прошек-1858-1905/ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905]</ref> и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор [[Роберто Менини]] епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия]].<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.</ref> |
||
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в [[Цариград]], но промените в законодателството на [[Турция]] правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ [[Кирил Куртев]], кармелитките пристигат в София.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> |
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в [[Цариград]], но промените в законодателството на [[Турция]] правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ [[Кирил Куртев]], кармелитките пристигат в София.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> |
||
През 1940 г. [[Кармелитки|сестрите кармелитки]] се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източно-католически ритуал и храмът започва да се посещава от [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3/ УСТАНОВЯВАНЕ НА АПОСТОЛИЧЕСКИ ДЕЛЕГАТИ В БЪЛГАРИЯ И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МИСИЯТА НА КАПУЦИНИТЕ]]</ref> След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „[[Благовещение Господне (София)|Благовещение Господне]]“. |
|||
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.<ref name=":3" /> Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити. |
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.<ref name=":3" /> Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити. |
||
| Ред 41: | Ред 43: | ||
[[Категория:Кармелити]] |
[[Категория:Кармелити]] |
||
[[Категория:Църкви в София]] |
[[Категория:Църкви в София]] |
||
[[Категория:Софийско-пловдивска епархия]] |
|||
Версия от 20:26, 19 юли 2017
| „Свети Франциск от Асизи“ | |
 | |
  „Свети Франциск от Асизи“ Местоположение в София | |
| Вид на храма | католическа църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | София |
| Религия | Църква на съединените с Рим българи |
| Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
| Изграждане | 1899 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Франциск от Асизи“ в Общомедия | |
„Свети Франциск от Асизи“ е източнокатолическа църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е към манастира на братята кармелити.
История на храма и общността
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[1] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[2]
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[3]
През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източно-католически ритуал и храмът започва да се посещава от униати. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на капуцините и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.[4] След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „Благовещение Господне“.
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[3] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.
Манастирът на сестрите кармилитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.
През 2002 г. идват в София и отците кармилитани. Днес църквата се стопанства от тях. Те обслужват литургията по източнокатолическия обред.
Храмов празник - 4 октомври.
Източници
- ↑ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ УСТАНОВЯВАНЕ НА АПОСТОЛИЧЕСКИ ДЕЛЕГАТИ В БЪЛГАРИЯ И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МИСИЯТА НА КАПУЦИНИТЕ]