XL народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''40-то Народно събрание''' е [[Народно събрание|народното събрание]], [[Парламентарни избори в България 2005|избрано]] на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] по договор сключен от правителството на С. Сакскобургготски (2001-05). Преди 40-тото се провежда [[39 Народно събрание]], а след него - [[41 Народно събрание]].
'''40-то Народно събрание''' е [[Народно събрание|народното събрание]], [[Парламентарни избори в България 2005|избрано]] на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] по договор сключен от [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|правителството]] на [[Симеон Сакскобургготски]] (2001-2005). Преди 40-тото се провежда [[39 Народно събрание]], а след него - [[41 Народно събрание]].


Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите.
Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и [[Правителство на Сергей Станишев|Правителството на Сергей Станишев]] и въвеждането на [[плосък данък]] от 10% върху доходите.


Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]].
Следващите [[Парламентарни избори в България 2009|парламентарни избори през 2009 г.]] са убедително спечелени от новата партия [[ГЕРБ]] с близо 40%.


== Парламентарно представени сили ==
== Парламентарно представени сили ==
При проведените на [[25 юни]] [[2005]] г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори]] управляващата дотогава партия [[НДСВ]] получава едва 19.91% от подадените гласове, които ѝ осигуряват 53 депутатски места в [[Народното събрание]]. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на [[България]] – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 31.17% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.45%, които съответстват на 34 народни представители).<ref name="Encyclopedy">{{цураков|404-410}}</ref>
При проведените на [[25 юни]] [[2005]] г. [[Парламентарни избори в България 2005|редовни парламентарни избори]] управляващата дотогава партия [[НДСВ]] получава 19.88% от подадените гласове, което осигурява на пратията 53 депутатски места в [[Народното събрание]]. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на [[България]] – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „[[Коалиция за България]]“ (с водеща партия [[Българска социалистическа партия|БСП]]) печели най-много гласове на избиратели – 30.95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. [[Движение за права и свободи|Движението за права и свободи]] (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.81%, които съответстват на 34 народни представители).<ref name="Encyclopedy">{{цураков|404-410}}</ref>


В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – [[Обединени демократични сили|"Обединени демократични сили"]] (ОДС), Национално обединение „[[Атака (партия)|АТАКА]]“, [[Демократи за силна България]] и [[Български народен съюз|"Български народен съюз]]" (БНС)([[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|БЗНС - Народен съюз]], [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] и [[Съюз на свободните демократи]]). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.<ref name="Encyclopedy"/>
В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – [[Обединени демократични сили|"Обединени демократични сили"]] (ОДС), Национално обединение „[[Атака (партия)|АТАКА]]“, [[Демократи за силна България]] и [[Български народен съюз|"Български народен съюз]]" (БНС)([[Български земеделски народен съюз - Народен съюз|БЗНС - Народен съюз]], [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО]] и [[Съюз на свободните демократи]]). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.<ref name="Encyclopedy"/>


Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.21% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в [[Ирак]] и др.<ref name="Encyclopedy"/>
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в [[Ирак]] и други.<ref name="Encyclopedy"/>


{| class="prettytable" rules="all"
{| class="prettytable" rules="all"
|-
|-
! Партия/Коалиция
! Партия / Коалиция
! Гласове
! Гласове
! Проценти
! Процент
! Мандати
! Мандата
|-
|-
| [[Коалиция за България]] || 1&nbsp;129&nbsp;196 || 33,98% || 82
| [[Коалиция за България]] || 1&nbsp;129&nbsp;196 ||30,95%|| 82
|-
|-
| [[Национално движение Симеон Втори]] || 725&nbsp;314 || 21,83% || 53
| [[Национално движение Симеон Втори]] || 725&nbsp;314 ||19,88%|| 53
|-
|-
| [[Движение за права и свободи]] || 467&nbsp;400 || 14,07% || 34
| [[Движение за права и свободи]] || 467&nbsp;400 ||12,81%|| 34
|-
|-
| [[Национален съюз Атака|Национално обединение АТАКА]] || 296&nbsp;848 || 8,93% || 21
| [[Национален съюз Атака|Национално обединение АТАКА]] || 296&nbsp;848 ||8,14%|| 21
|-
|-
| [[Обединени демократични сили]] || 280&nbsp;313 || 8,44% || 20
| [[Обединени демократични сили]] || 280&nbsp;313 ||7,68%|| 20
|-
|-
| [[Демократи за силна България]] || 234&nbsp;788 || 7,07% || 17
| [[Демократи за силна България]] || 234&nbsp;788 ||6,44%|| 17
|-
|-
| [[Български народен съюз]] || 189&nbsp;268 || 5,70% || 13
| [[Български народен съюз]] || 189&nbsp;268 ||5,19%|| 13
|-
|'''Общо:'''
|3 323 127
|91,09%
|240
|}
|}


Ред 55: Ред 60:
* [[Юнал Лютфи]] - ДПС
* [[Юнал Лютфи]] - ДПС


=== Заместник председатели на ротационен принцип ===
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] - Коалиция АТАКА
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] - Коалиция АТАКА
* [[Филип Димитров]] - ОДС (2005-2008)
* [[Филип Димитров]] - ОДС (2005-2008)

Версия от 13:03, 22 юли 2017

40-то Народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005). Преди 40-тото се провежда 39 Народно събрание, а след него - 41 Народно събрание.

Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.

Парламентарно представени сили

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19.88% от подадените гласове, което осигурява на пратията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30.95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12.81%, които съответстват на 34 народни представители).[1]

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – "Обединени демократични сили" (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и "Български народен съюз" (БНС)(БЗНС - Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8.14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.[1]

Партия / Коалиция Гласове Проценти Мандати
Коалиция за България 1 129 196 30,95% 82
Национално движение Симеон Втори 725 314 19,88% 53
Движение за права и свободи 467 400 12,81% 34
Национално обединение АТАКА 296 848 8,14% 21
Обединени демократични сили 280 313 7,68% 20
Демократи за силна България 234 788 6,44% 17
Български народен съюз 189 268 5,19% 13
Общо: 3 323 127 91,09% 240

Парламентарни групи

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

  • Коалиция за България
  • Национално движение Симеон Втори
  • Движение за права и свободи
  • Коалиция АТАКА
  • Обединени демократични сили
  • Демократи за силна България
  • Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция АТАКА – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията - Петър Манолов - също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция АТАКА остава с 17 души.[2]

Ръководство

Председател

Заместник председатели

Парламентарни комисии

  • Комисия по икономическата политика
  • Комисия по бюджет и финанси
  • Комисия по правни въпроси
  • Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
  • Комисия по външна политика
  • Комисия по отбраната
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  • Комисия по земеделието и горите
  • Комисия по труда и социалната политика
  • Комисия по образованието и науката
  • Комисия по здравеопазването
  • Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
  • Комисия по околната среда и водите
  • Комисия по енергетиката
  • Комисия по културата
  • Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  • Комисия по жалбите и петициите на гражданите
  • Комисия по европейските въпроси
  • Комисия по транспорт и съобщения
  • Комисия по гражданското общество и медии
  • Комисия по въпросите на държавната администрация
  • Комисия по парламентарна етика
  • Комисия за борба с корупцията
  • Комисия по политиката при бедствия и аварии

Дейност

При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[3]

Трета промяна в Конституцията (2006)

През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]

Поправка „Ванко 1“ (2006)

 Основна статия: Поправка Ванко 1

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев - Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 - въздържали се.

Справки

  1. ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404-410.
  2. ↑ "Атака" изключи "предателите", НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
  3. ↑ „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ - статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.“
  4. ↑ Промените в конституцията минават на първо четене - segabg.com, 04.2.2006
  5. ↑ Приемане на поправките на второ четене - segabg.com, 03.3.2006

Вижте също

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=XL_народно_събрание&oldid=7983277“.