Бернар Жермен дьо Ласепед: Разлика между версии
м Disambiguated: канцлер → канцлер на Почетния легион |
|||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
След началото на [[Френска революция|Френската революция]] Бернар Жермен дьо Ласепед става член на законодателното събрание, но по време на ''Терора'' напуска [[Париж]]. По-късно той оглавява отдела за [[влечуги]] и [[риби]] в [[Ботаническа градина|Ботаническата градина]] (по-рано Кралска градина). През [[1798]] г. публикува първия том на ''„Histoire naturelle des poissons“'' (''„Естествена история на рибите“''), а петият излиза през [[1803]]. През [[1804]] публикува ''„Histoire naturelle des cétacés“'' (''„Естествена история на китоподобните“''). |
След началото на [[Френска революция|Френската революция]] Бернар Жермен дьо Ласепед става член на законодателното събрание, но по време на ''Терора'' напуска [[Париж]]. По-късно той оглавява отдела за [[влечуги]] и [[риби]] в [[Ботаническа градина|Ботаническата градина]] (по-рано Кралска градина). През [[1798]] г. публикува първия том на ''„Histoire naturelle des poissons“'' (''„Естествена история на рибите“''), а петият излиза през [[1803]]. През [[1804]] публикува ''„Histoire naturelle des cétacés“'' (''„Естествена история на китоподобните“''). |
||
През следващите години Ласепед е активно ангажиран с политическа дейност и няма значителни научни приноси. През [[1799]] г. става [[сенатор]], през [[1801]] – председател на Сената, през [[1803]] – велик [[канцлер]] на Почетния легион, през [[1804]] – държавен министър. През [[1819]] г., след [[Реставрация (Франция)|Реставрация]]та, е обявен за [[пер]] на Франция. В последните години от живота си пише ''„Histoire générale physique et civile de l'Europe“'' (''„Обща физическа и гражданска история на Европа“''), издадена посмъртно в 18 тома през [[1826]] г. |
През следващите години Ласепед е активно ангажиран с политическа дейност и няма значителни научни приноси. През [[1799]] г. става [[сенатор]], през [[1801]] – председател на Сената, през [[1803]] – велик [[канцлер на Почетния легион|канцлер]] на Почетния легион, през [[1804]] – държавен министър. През [[1819]] г., след [[Реставрация (Франция)|Реставрация]]та, е обявен за [[пер]] на Франция. В последните години от живота си пише ''„Histoire générale physique et civile de l'Europe“'' (''„Обща физическа и гражданска история на Европа“''), издадена посмъртно в 18 тома през [[1826]] г. |
||
Бернар Жермен дьо Ласепед умира през [[1825]] г. в [[Епине сюр Сен]] край Париж. |
Бернар Жермен дьо Ласепед умира през [[1825]] г. в [[Епине сюр Сен]] край Париж. |
||
Версия от 22:20, 25 юли 2017
| Етиен дьо Ласепед Bernard-Germain-Étienne de La Ville-sur-Illon | |
| френски зоолог и политик | |
 | |
| Роден |
26 декември 1756 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1825 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в | Парижки университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Етиен дьо Ласепед в Общомедия | |
Бернар Жермен Етиен дьо Ла Вил сюр Илон, граф на Ласепед (Шаблон:Lang-fr) е френски зоолог и политик. Той работи главно в областта на ихтиологията и херпетологията.
Биография
Бернар Жермен дьо Ласепед е роден през 1756 година в Ажан, Аквитания. Още в ранна възраст той се запознава с „Histoire naturelle“ („Естествена история“) на Жорж Бюфон, която предизвиква интереса му към естествознанието. Освен това той се занимава с музика – свири на пиано и орган, а две от композираните от него опери, които никога не са публикувани, са високо оценени от Христоф Вилибалд Глук.
През 1781-1785 г. Ласепед публикува двутомното изследване „Politique de la musique“ („Политика на музиката“), а междувременно пише и два трактата по физика – „Essai sur l'électricité“ (1781; „Есе за електричеството“) и „Physique générale et particulaire“ (1782–1784; „Обща и специална физика“). Те привличат вниманието на Бюфон, който през 1785 г. го назначава за поддемонстратор в Кралската градина и му предлага да продължи „Histoire naturelle“. Това продължение е публикувано под заглавията „Histoire naturelle des quadrupèdes, ovipares et des serpents“ (2 тома, 1788–1789; „Естествена история на четирикраките, яйцеснасящите и змиите“) и „Histoire naturelle des reptiles“ (1789; „Естествена история на влечугите“).
След началото на Френската революция Бернар Жермен дьо Ласепед става член на законодателното събрание, но по време на Терора напуска Париж. По-късно той оглавява отдела за влечуги и риби в Ботаническата градина (по-рано Кралска градина). През 1798 г. публикува първия том на „Histoire naturelle des poissons“ („Естествена история на рибите“), а петият излиза през 1803. През 1804 публикува „Histoire naturelle des cétacés“ („Естествена история на китоподобните“).
През следващите години Ласепед е активно ангажиран с политическа дейност и няма значителни научни приноси. През 1799 г. става сенатор, през 1801 – председател на Сената, през 1803 – велик канцлер на Почетния легион, през 1804 – държавен министър. През 1819 г., след Реставрацията, е обявен за пер на Франция. В последните години от живота си пише „Histoire générale physique et civile de l'Europe“ („Обща физическа и гражданска история на Европа“), издадена посмъртно в 18 тома през 1826 г.
Бернар Жермен дьо Ласепед умира през 1825 г. в Епине сюр Сен край Париж.