Пергам: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Disambiguated: Плиний → Плиний Стари |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
В елинистическия период Пергам е столица на елинистична държава – [[Пергамско царство]], известно с това, че е верен до гроб съюзник на [[Древен Рим]]. Елинистичният Пергам бил обкръжен от здрава стена с така наречените Врати на Евмен. Над града се е намирал Акрополът, който бил разположен в живописна композиция на тераси, на чийто горни площадки се намирали дворците на пергамските царе и военните арсенали, а малко по-ниско било светилището на [[Атина|Атина-Нике]] или Атина-Победителка (виж и [[Храм на Атина-Нике (Химера)]]). |
В елинистическия период Пергам е столица на елинистична държава – [[Пергамско царство]], известно с това, че е верен до гроб съюзник на [[Древен Рим]]. Елинистичният Пергам бил обкръжен от здрава стена с така наречените Врати на Евмен. Над града се е намирал Акрополът, който бил разположен в живописна композиция на тераси, на чийто горни площадки се намирали дворците на пергамските царе и военните арсенали, а малко по-ниско било светилището на [[Атина|Атина-Нике]] или Атина-Победителка (виж и [[Храм на Атина-Нике (Химера)]]). |
||
В Пергам се намирала втората по величина библиотека в античния свят – след [[Александрийска библиотека|Александрийската]]. Според легендата, предадена от [[Плиний]], в Пергам е изобретен [[пергамент]]а вследствие от забраната на египетските [[Птолемеи]] да се изнася [[папирус]]а. Библиотеката съдържала по онова време 200 000 пергаментови книги. Тя е изнесена в [[Римски Египет]] от [[Марк Антоний]] и подарена като сватбен подарък на последната египетска царица [[Клеопатра VII]] – за включването ѝ в колекцията на Александрийската библиотека. |
В Пергам се намирала втората по величина библиотека в античния свят – след [[Александрийска библиотека|Александрийската]]. Според легендата, предадена от [[Плиний Стари|Плиний]], в Пергам е изобретен [[пергамент]]а вследствие от забраната на египетските [[Птолемеи]] да се изнася [[папирус]]а. Библиотеката съдържала по онова време 200 000 пергаментови книги. Тя е изнесена в [[Римски Египет]] от [[Марк Антоний]] и подарена като сватбен подарък на последната египетска царица [[Клеопатра VII]] – за включването ѝ в колекцията на Александрийската библиотека. |
||
Разкопките на Пергам започват немските археолози Карл Хуман и Ернст Курциус през 1878 – 1886 и 1900 – 1906 г., като те продължават и следващите години. В равнината около античния град са се съхранили руините на римския град, сред които се откроява Червената зала от времената на „славните [[петима добри императори]]“. |
Разкопките на Пергам започват немските археолози Карл Хуман и Ернст Курциус през 1878 – 1886 и 1900 – 1906 г., като те продължават и следващите години. В равнината около античния град са се съхранили руините на римския град, сред които се откроява Червената зала от времената на „славните [[петима добри императори]]“. |
||
Версия от 08:49, 1 август 2017
| Пергам τὸ Πέργαμον | |
 | |
  Пергам | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Площ | 315,46 ha |
| Пергам в Общомедия | |
Пергам (на гръцки Πέργαμος) или Пергамо́н (Шаблон:Lang-grc) е древногръцки град, днес Бергама̀ (на турски Bergama), съвременен град в Северозападна Турция, вилает Измир, с население около 70 000 души (2002).
История
Исторически Пергам е първи елинистичен център и фортпост в Азия. В Пергам е изпърво изобретен пергаментът. Градът се споменава в Библията, в книга Откровение (глава 1, стих 11).
В древногръцката митология
Според древногръцката митология Пергам е основан от сина на Андромаха и Хелен – брат на Хектор, който е първият мъж на Андромаха. Новороденият бил наречен Пергам в памет на цитаделата на древна Троя, която се наричала Пергам.
След смъртта на Хелен, Пергам и Андромаха се преселват другаде в Мала Азия, където Пергам основава нов град, получил своето название от името на своя основател.
В елинистическия период Пергам е столица на елинистична държава – Пергамско царство, известно с това, че е верен до гроб съюзник на Древен Рим. Елинистичният Пергам бил обкръжен от здрава стена с така наречените Врати на Евмен. Над града се е намирал Акрополът, който бил разположен в живописна композиция на тераси, на чийто горни площадки се намирали дворците на пергамските царе и военните арсенали, а малко по-ниско било светилището на Атина-Нике или Атина-Победителка (виж и Храм на Атина-Нике (Химера)).
В Пергам се намирала втората по величина библиотека в античния свят – след Александрийската. Според легендата, предадена от Плиний, в Пергам е изобретен пергамента вследствие от забраната на египетските Птолемеи да се изнася папируса. Библиотеката съдържала по онова време 200 000 пергаментови книги. Тя е изнесена в Римски Египет от Марк Антоний и подарена като сватбен подарък на последната египетска царица Клеопатра VII – за включването ѝ в колекцията на Александрийската библиотека.
Разкопките на Пергам започват немските археолози Карл Хуман и Ернст Курциус през 1878 – 1886 и 1900 – 1906 г., като те продължават и следващите години. В равнината около античния град са се съхранили руините на римския град, сред които се откроява Червената зала от времената на „славните петима добри императори“.
Античният град е известен още и с храма на Деметра, големият олтар на Зевс, както и със забележителният си амфитеатър.
Известни личности
- Родени в Пергам
- Авъл Юлий Квадрат (1 – 2 век), политик
- Гален (129 – 216), лекар и философ
- Кратип (1 век пр.н.е.), философ
- Луций Куспий Пактумей Руфин (?-100), политик
- Починали в Пергам
- Лициния (?-130 пр.н.е.), римлянка
- Лициния (?-130 пр.н.е.), римлянка
- Марк Перперна (?-129 пр.н.е.), римски политик
- Публий Корнелий Сципион Назика Серапион (181 пр.н.е. – 132 пр.н.е.), римски политик
- Свързани с Пергам
- Аполодор (180 пр.н.е. – 119 пр.н.е.), писател, работил в града след 146 пр.н.е.
- Аристоник Пергамски (?-129 пр.н.е.), бунтовник
- Евмен II (221 – 158 пр.н.е.), цар
- Евсевий Миндски (4 век), философ, учи и преподава в града около 351
.svg){kind=small}
