Името ми е Червен: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Disambiguated: миниатюра → Миниатюра (живопис) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Сюжет == |
== Сюжет == |
||
Двама придворни [[ |
Двама придворни [[Миниатюра (живопис)|миниатюристи]] са убити, докато работят по тайна поръчка за книга на султана. Дворът разпорежда разследване, което се превръща в изследване на корените на ислямската миниатюра и размишление за същността и формата на [[изкуство]]то, както и за противоречивите му връзки с [[ислям]]ския канон. |
||
Най-красивата жена в града овдовява. Бъдещето ѝ е неясно заради сложните закони и обществени взаимоотношения, както и заради собствените ѝ съмнения и желания. |
Най-красивата жена в града овдовява. Бъдещето ѝ е неясно заради сложните закони и обществени взаимоотношения, както и заради собствените ѝ съмнения и желания. |
Версия от 20:00, 1 август 2017
„Името ми е Червен“ е роман на Орхан Памук, издаден през 2000 и преведен на български през 2004 г. Оригиналното заглавие на турски език е „Benim Adım Kırmızı“.
Сюжет
Двама придворни миниатюристи са убити, докато работят по тайна поръчка за книга на султана. Дворът разпорежда разследване, което се превръща в изследване на корените на ислямската миниатюра и размишление за същността и формата на изкуството, както и за противоречивите му връзки с ислямския канон.
Най-красивата жена в града овдовява. Бъдещето ѝ е неясно заради сложните закони и обществени взаимоотношения, както и заради собствените ѝ съмнения и желания.
Исторически фон
Действието се развива в Истанбул в края на 16 век. В света на традиционната декоративна ислямска миниатюра, служеща единствено за илюстриране на книги, нахлува влиянието на западноевропейското репрезентативно изкуство, в което картините се създават и ценят сами по себе си. Сред миниатюристите се оформят 2 лагера — на тези, които смятат, че е време да бъдат възприети нови похвати, и тези, които вярват, че това е в противоречие с ислямските канони.
Вторият лагер е подкрепен от фанатизирани проповедници, които се борят не само срещу новите форми на изкуство, но и срещу светските развлечения (кафенето) и неортодоксалните религиозни институции (суфизма).
Форма
Романът е полифонична творба, изградена от изповедите на почти всички главни действащи лица, както и на животни, предмети и абстракции.