Кирилометодиевистика: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Disambiguated: старобългарски → Български език |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Първите съвременни изследвания по кирилометодиевистика датират от края на [[18 век]], като дисциплината става в известен смисъл класическа през [[19 век]]. В [[Българско землище|българските земи]] за първи път се отдава почит на братята в Пловдивското класно училище, открито през 1850 г. от [[Найден Геров]]. По негова инициатива, за пръв път на 11 май 1851 г. в това училище е почетен [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|деня на равноапостолите като празник на българската просвета]]. Като светски и просветен празник 11 май се отбелязва от 1857 г. <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=10F3F6D5AE4C3EB6D1329C396CE3B39B?encID=628&article=1090664923 ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ]</ref><ref>[http://www.ikostadinov.com/nauki/istoriya/kratka-istoriya-na-balgariya/item/201-dvizhenie-za-novobalgarska-prosveta-balgarskata-vazrozhdenska-kultura Движение за национална българска просвета през XIX в.]</ref> |
Първите съвременни изследвания по кирилометодиевистика датират от края на [[18 век]], като дисциплината става в известен смисъл класическа през [[19 век]]. В [[Българско землище|българските земи]] за първи път се отдава почит на братята в Пловдивското класно училище, открито през 1850 г. от [[Найден Геров]]. По негова инициатива, за пръв път на 11 май 1851 г. в това училище е почетен [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|деня на равноапостолите като празник на българската просвета]]. Като светски и просветен празник 11 май се отбелязва от 1857 г. <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=10F3F6D5AE4C3EB6D1329C396CE3B39B?encID=628&article=1090664923 ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ]</ref><ref>[http://www.ikostadinov.com/nauki/istoriya/kratka-istoriya-na-balgariya/item/201-dvizhenie-za-novobalgarska-prosveta-balgarskata-vazrozhdenska-kultura Движение за национална българска просвета през XIX в.]</ref> |
||
Основните изследователски теми на дисциплината са възникването и разпространението на [[глаголица]]та и [[кирилица]]та. В тази връзка все още са актуални въпросите за тяхното авторство (живот и дело на Кирил и Методий и на [[Свети Седмочисленици]] и ученици), точно време и място на създаване, графика, достоверност на художествените източници, характера на [[литургия]]та по време на техните мисии. Историческите източници на кирилометодиевистиката са основно [[старобългарски]] и [[латински]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Авторски колектив |title= Изследвания по кирилометодиевистика; Извори за делото на Константин-Кирил и Методий |year= 1985 |publisher= Наука и изкуство |pages = 47}}</ref> |
Основните изследователски теми на дисциплината са възникването и разпространението на [[глаголица]]та и [[кирилица]]та. В тази връзка все още са актуални въпросите за тяхното авторство (живот и дело на Кирил и Методий и на [[Свети Седмочисленици]] и ученици), точно време и място на създаване, графика, достоверност на художествените източници, характера на [[литургия]]та по време на техните мисии. Историческите източници на кирилометодиевистиката са основно [[Български език|старобългарски]] и [[латински]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Авторски колектив |title= Изследвания по кирилометодиевистика; Извори за делото на Константин-Кирил и Методий |year= 1985 |publisher= Наука и изкуство |pages = 47}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:58, 3 август 2017
Кирилометодиевистиката е дял на славистиката и същевременно интердисциплина с развойна изследователска насоченост. Изследователският ѝ предмет са живота и делата на Кирил и Методий във всичките им съвременни и научни измерения, включително и тези на учениците им. Кирилометодиевистиката е същността на славистиката. [1]
Първите съвременни изследвания по кирилометодиевистика датират от края на 18 век, като дисциплината става в известен смисъл класическа през 19 век. В българските земи за първи път се отдава почит на братята в Пловдивското класно училище, открито през 1850 г. от Найден Геров. По негова инициатива, за пръв път на 11 май 1851 г. в това училище е почетен деня на равноапостолите като празник на българската просвета. Като светски и просветен празник 11 май се отбелязва от 1857 г. [2][3]
Основните изследователски теми на дисциплината са възникването и разпространението на глаголицата и кирилицата. В тази връзка все още са актуални въпросите за тяхното авторство (живот и дело на Кирил и Методий и на Свети Седмочисленици и ученици), точно време и място на създаване, графика, достоверност на художествените източници, характера на литургията по време на техните мисии. Историческите източници на кирилометодиевистиката са основно старобългарски и латински. [4]
Източници
- ↑ Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 5-6;43.
- ↑ ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
- ↑ Движение за национална българска просвета през XIX в.
- ↑ Изследвания по кирилометодиевистика; Извори за делото на Константин-Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 47.