Княз: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Титли; Добавяне на Категория:Благороднически титли, ползвайки HotCat |
Alphasofia (беседа | приноси) произхода на княз е все още неуточнен и използването и като само славянска е спорно. |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
"'''Княз'''" е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер. |
"'''Княз'''" е аристократична титла на прабългарски или славянски владетел или феодал без вселенски характер. |
||
Според една теория произходът на думата идва от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь), което съответства на българското "кнeз", на руското "князь", на полското "książe", чешкото "kníže", сръбското "кнез" и хърватското и словенското "knez", според друга произлиза от ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ . По западните български територии, както и сръбско, по време на османското владичество "кнез" има значение на селски велможа/първенец, значение близо до това на думата "кмет". Книжовната българска дума княз (заедно със сегашното значение на думата) са заемки от руски, с характерното за този език произношение на "ѧ" като "я". Етимологията на думата е свързана с английското "king", немското "König" и скандинавското "konung". Смята се, че в праславянски "kъnędzь" е много ранна заемка от вече съществуващото прагерманско "Kuningaz". <ref name="Vasmer">[http://starling.rinet.ru/cgi-bin/response.cgi?root=%2Fusr%2Flocal%2Fshare%2Fstarling%2Fmorpho&morpho=1&basename=%5Cusr%5Clocal%5Cshare%5Cstarling%5Cmorpho%5Cvasmer%5Cvasmer&first=1&text_word=князь&method_word=substring&text_general=&method_general=substring&text_origin=&method_origin=substring&text_trubachev=&method_trubachev=substring&text_editorial=&method_editorial=substring&text_pages=&method_pages=substring&text_any=&method_any=substring&sort=word "князь". "Vasmer's Etymological Dictionary" online]</ref> |
|||
Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на късната Римска империя "царят" (цезар/кесар) е втори по ранг след "августа" (императора). <br>"Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е [[Борис I]] (852-889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ. |
Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на късната Римска империя "царят" (цезар/кесар) е втори по ранг след "августа" (императора). <br>"Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е [[Борис I]] (852-889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ. |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== Алтернативна версия за произхода == |
== Алтернативна версия за произхода == |
||
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великия |
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великия кан (канасубиги) Борис става княз. Според [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съсълов]] титлата княз произлиза от канас във владетелска титла канасубиги. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ ([[гръцка азбука]]) и {{кирилица|КНЗЗЪ}} ([[кирилица]]) са практически идентични. <ref>http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm</ref> По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ може да се преведе като "Велик княз". Впоследствие титлата "княз" е била приета и от другите славянски държави. В по-късни преводи от [[гръцки език|гръцки]] на [[български език]] титлата на [[Крум]] - [[канасубиги]] е превеждана като ''княз''. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 15:51, 5 август 2017
"Княз" е аристократична титла на прабългарски или славянски владетел или феодал без вселенски характер.
Според една теория произходът на думата идва от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь), което съответства на българското "кнeз", на руското "князь", на полското "książe", чешкото "kníže", сръбското "кнез" и хърватското и словенското "knez", според друга произлиза от ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ . По западните български територии, както и сръбско, по време на османското владичество "кнез" има значение на селски велможа/първенец, значение близо до това на думата "кмет". Книжовната българска дума княз (заедно със сегашното значение на думата) са заемки от руски, с характерното за този език произношение на "ѧ" като "я". Етимологията на думата е свързана с английското "king", немското "König" и скандинавското "konung". Смята се, че в праславянски "kъnędzь" е много ранна заемка от вече съществуващото прагерманско "Kuningaz". [1]
Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на късната Римска империя "царят" (цезар/кесар) е втори по ранг след "августа" (императора).
"Княз" е типична титла за славянските християнски монарси от Източна Европа (приели през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е Борис I (852-889), като титула той приема през 864 г., когато официално започва покръстването на българския народ.
В двете царства на славяните българското и руското титлата носят висши благородници и царските синове и братя (принцовете).
Княз се ползва и като превод на османските титли бей и паша – например княз Александър Богориди – Aleko Paşa и баща му княз Стефан Богориди – Stefanaki Bey.
Алтернативна версия за произхода
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великия кан (канасубиги) Борис става княз. Според Димитър Съсълов титлата княз произлиза от канас във владетелска титла канасубиги. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (кирилица) са практически идентични. [2] По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ може да се преведе като "Велик княз". Впоследствие титлата "княз" е била приета и от другите славянски държави. В по-късни преводи от гръцки на български език титлата на Крум - канасубиги е превеждана като княз.