Радовец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Валент +Валент)
м препратка
Ред 17: Ред 17:
Районът на [[Сакар планина]], където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на [[одриси]], [[фригийци]], [[келти]], империята на [[Филип Македонски|Филип]] и [[Александър Македонски]], [[Римската империя]] и [[Византия]]. След образуването на [[Първа българска държава|Българската държава]] и по време на Българските ханове [[Тервел]], [[Кардам]] и [[Крум]], районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под [[османско владичество|османска власт]] през [[1373]] г.
Районът на [[Сакар планина]], където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на [[одриси]], [[фригийци]], [[келти]], империята на [[Филип Македонски|Филип]] и [[Александър Македонски]], [[Римската империя]] и [[Византия]]. След образуването на [[Първа българска държава|Българската държава]] и по време на Българските ханове [[Тервел]], [[Кардам]] и [[Крум]], районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под [[османско владичество|османска власт]] през [[1373]] г.


Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с [[татари]] и е носело името '''Татаркьой''' до 10 юли 1899 г. На тази дата е преименувано на '''Константиново'''. Това име носи до 11 януари 1950 г., когато отново е преименувано със сегашното си име '''Радовец''', заради спорове за местността Радовец със близкото село [[Устрем]]. Сред първите кметове на селото е дядо Гена.
Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с [[татари]] и е носело името '''Татаркьой''' до 10 юли 1899 г. На тази дата е преименувано на '''Константиново'''. Това име носи до 11 януари 1950 г., когато отново е преименувано със сегашното си име '''Радовец''', заради спорове за местността Радовец със близкото село [[Устрем (село)|Устрем]]. Сред първите кметове на селото е дядо Гена.


== Демография ==
== Демография ==
Ред 23: Ред 23:


;Преброявания
;Преброявания
* 1893 - 859 жители
* 1893 – 859 жители
* 1920 - 1078 жители
* 1920 – 1078 жители
* 1926 - 1226 жители
* 1926 – 1226 жители
* 1934 - 152 жители
* 1934 – 152 жители
* 1946 - 1827 жители
* 1946 – 1827 жители
* 1956 - 2069 жители
* 1956 – 2069 жители
* 1975 - 1716 жители
* 1975 – 1716 жители
* 1985 - 1394 жители
* 1985 – 1394 жители
* 1992 - 1182 жители
* 1992 – 1182 жители
* 1999 - 918 жители
* 1999 – 918 жители
* 2001 - 882 жители
* 2001 – 882 жители
* 2003 - 838 жители
* 2003 – 838 жители


== Религии ==
== Религии ==
[[Картинка:Holy_trinity_monastery_topolovgrad.jpg|мини|Манастир "Света Троица"]]
[[Картинка:Holy_trinity_monastery_topolovgrad.jpg|мини|Манастир „Света Троица“]]
Жителите на Радовец изповядват [[източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война 1913 г]]. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.
Жителите на Радовец изповядват [[източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война 1913 г]]. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.


== Икономика ==
== Икономика ==
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]]
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]]
Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основният поминък на населението.
Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основният поминък на населението.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Сред редовните събития в село Радовец е съборът (''панаирът'', както го нарича местното население). Той се провежда на [[2 юни]] (или най-близката до датата събота и неделя) - деня на [[Христо Ботев]], понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. През последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и от другаде, по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.
Сред редовните събития в село Радовец е съборът (''панаирът'', както го нарича местното население). Той се провежда на [[2 юни]] (или най-близката до датата събота и неделя) – деня на [[Христо Ботев]], понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. През последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и от другаде, по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.


Преди години са организирани народни борби, в които са взимали участие много известни борци. Били са организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов.
Преди години са организирани народни борби, в които са взимали участие много известни борци. Били са организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов.
Ред 59: Ред 59:
Наблизо се намира римската крепост [[Букелон]], която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.
Наблизо се намира римската крепост [[Букелон]], която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.


Предполага се, че там - на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година е обграден и убит от настъпващите племена на [[готи]]те римският император [[Валент (Римска империя)|Валент]]. Той, заедно с [[Деций]], са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък те трайно стават федерати в упадащата Римска империя.
Предполага се, че там – на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година е обграден и убит от настъпващите племена на [[готи]]те римският император [[Валент (Римска империя)|Валент]]. Той, заедно с [[Деций]], са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък те трайно стават федерати в упадащата Римска империя.


На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар [[Калоян]], водят битка в близост на крепостта ([[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]]), с рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Латините са разбити, а пълководецът им император Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време затворен в кулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата [[Търново]].
На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар [[Калоян]], водят битка в близост на крепостта ([[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]]), с рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Латините са разбити, а пълководецът им император Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време затворен в кулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата [[Търново]].


От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът "[[Мила от Марс]]".
От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът [[Мила от Марс]].


Край селото могат да се видят още:
Край селото могат да се видят още:
Ред 71: Ред 71:


== Култура ==
== Култура ==
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб "Ръка да подадем", както и библиотека с над 10 хил. тома.
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб „Ръка да подадем“, както и библиотека с над 10 хил. тома.


== Кухня ==
== Кухня ==
[[Картинка:Sakartsi-mesenitsa-Mpb_eu.jpg|мини|Топла сакарска месеница]]
[[Картинка:Sakartsi-mesenitsa-Mpb_eu.jpg|мини|Топла сакарска месеница]]
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество.
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество.
Ред 79: Ред 79:
Сред най-известните гозби в местната кухня са: [[гюзлюми]], [[катми]], [[тиквеник]], яйце на хартия, [[трахана]], катмери, наместник, месеница, топен чесън, гергьовско агне.
Сред най-известните гозби в местната кухня са: [[гюзлюми]], [[катми]], [[тиквеник]], яйце на хартия, [[трахана]], катмери, наместник, месеница, топен чесън, гергьовско агне.


Ракията, която се приготвя там, обикновено е гроздова и, както е по-често в Тракия, голяма част от нея е доста силна - много над 40 градуса; при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода.
Ракията, която се приготвя там, обикновено е гроздова и, както е по-често в Тракия, голяма част от нея е доста силна – много над 40 градуса; при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода.


Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от [[мавруд]], [[алжирка]], [[отел]] и други традиционни сортове или от по-новите сортове [[мерло]] и [[каберне]].
Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от [[мавруд]], [[алжирка]], [[отел]] и други традиционни сортове или от по-новите сортове [[мерло]] и [[каберне]].


== Личности ==
== Личности ==
* Борис Вакавлиев 1940 - български генерал
* Борис Вакавлиев 1940 – български генерал
* Димитър Ангелов - първият свещеник на селото
* Димитър Ангелов – първият свещеник на селото
* Иван Христов Инджов - войник, загинал в Ирак
* Иван Христов Инджов – войник, загинал в Ирак
* Христина Иванова Янчева - депутат в 41 НС
* Христина Иванова Янчева – депутат в 41 НС
<!-- == Литература == -->
<!-- == Литература == -->


Ред 93: Ред 93:
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти.
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти.


В селото се намира и ОУ „Христо Ботев”, което е със статут на „защитено училище”. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника.
В селото се намира и ОУ „Христо Ботев“, което е със статут на „защитено училище“. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

{{Община Тополовград}}
{{Община Тополовград}}



Версия от 07:08, 6 август 2017

Радовец
Общи данни
Население540 души[1] (15 март 2024 г.)
12,1 души/km²
Землище44,661 km²
Надм. височина257 m
Пощ. код6564
Тел. код04739
МПС кодХ
ЕКАТТЕ61491
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Тополовград
Божин Божинов
(ИТН; 2011)
Кметство
   кмет
Радовец
Георги Георгиев
(ЕНП)

Радовец е село в Южна България, община Тополовград, област Хасково.

География

Селото и землището се намират в южната част на община Тополовград. Площта на селото и прилежащото землище е 44,661 км2.

История

Районът на Сакар планина, където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на одриси, фригийци, келти, империята на Филип и Александър Македонски, Римската империя и Византия. След образуването на Българската държава и по време на Българските ханове Тервел, Кардам и Крум, районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под османска власт през 1373 г.

Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с татари и е носело името Татаркьой до 10 юли 1899 г. На тази дата е преименувано на Константиново. Това име носи до 11 януари 1950 г., когато отново е преименувано със сегашното си име Радовец, заради спорове за местността Радовец със близкото село Устрем. Сред първите кметове на селото е дядо Гена.

Демография

Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целят решаване на демографската криза в региона. Слабо ефективни са опитите през 1970-те и 1980-те години за превръщане на района Странджа-Сакар в „Република на младостта“.

Преброявания
  • 1893 – 859 жители
  • 1920 – 1078 жители
  • 1926 – 1226 жители
  • 1934 – 152 жители
  • 1946 – 1827 жители
  • 1956 – 2069 жители
  • 1975 – 1716 жители
  • 1985 – 1394 жители
  • 1992 – 1182 жители
  • 1999 – 918 жители
  • 2001 – 882 жители
  • 2003 – 838 жители

Религии

Манастир „Света Троица“

Жителите на Радовец изповядват източно православие. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.

Икономика

Сушене на тютюн

Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на тютюн, животновъдство и лозарство са основният поминък на населението.

Редовни събития

Сред редовните събития в село Радовец е съборът (панаирът, както го нарича местното население). Той се провежда на 2 юни (или най-близката до датата събота и неделя) – деня на Христо Ботев, понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. През последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и от другаде, по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.

Преди години са организирани народни борби, в които са взимали участие много известни борци. Били са организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов.

Традиция е на събора (панаира) на село Радовец да се провежда всяка година футболна среща с представители на близките села.

Забележителности

Природни забележителности

Ждрелото на р. Тунджа (по-известно с името Даркая) е живописна, защитена местност, която се намира в землищата на Радовец и съседното Лесово, като обхваща площ от 7850,43 ха. Уникалното и биологично разнообразие, за чието опазване е обявена, включва над 150 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Някои от видовете, които се срещат на тази територия, са видра, леопардов смок, бухал, голям гребенест тритон, ивичест смок, вдлъбнаточел смок, жълтокоремна бумка и др.

Археологически паметници

Общ изглед към крепостта

Наблизо се намира римската крепост Букелон, която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.

Предполага се, че там – на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година е обграден и убит от настъпващите племена на готите римският император Валент. Той, заедно с Деций, са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък те трайно стават федерати в упадащата Римска империя.

На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар Калоян, водят битка в близост на крепостта (Битката при Адрианопол), с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Латините са разбити, а пълководецът им император Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време затворен в кулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата Търново.

От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът „Мила от Марс“.

Край селото могат да се видят още:

  • антично селище
  • средновековно селище
  • могилен некропол (4 могили)

Култура

В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб „Ръка да подадем“, както и библиотека с над 10 хил. тома.

Кухня

Топла сакарска месеница

Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество.

Сред най-известните гозби в местната кухня са: гюзлюми, катми, тиквеник, яйце на хартия, трахана, катмери, наместник, месеница, топен чесън, гергьовско агне.

Ракията, която се приготвя там, обикновено е гроздова и, както е по-често в Тракия, голяма част от нея е доста силна – много над 40 градуса; при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода.

Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от мавруд, алжирка, отел и други традиционни сортове или от по-новите сортове мерло и каберне.

Личности

  • Борис Вакавлиев 1940 – български генерал
  • Димитър Ангелов – първият свещеник на селото
  • Иван Христов Инджов – войник, загинал в Ирак
  • Христина Иванова Янчева – депутат в 41 НС

Обществени институции

В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти.

В селото се намира и ОУ „Христо Ботев“, което е със статут на „защитено училище“. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника.

Външни препратки