Косово поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение}}
{{към пояснение}}
[[Файл:Kosovo field region.jpg|мини|Местоположение в Косово]]
[[Файл:Kosovo field region.jpg|мини|Местоположение в Косово]]
'''Косово поле''' е [[поле (земна форма)|поле]], на което е наречена [[историко-географска област|областта]] [[Косово поле (област)|Косово поле]] и после [[държава]]та [[Косово]]. Там се разиграва известната [[битка на Косово поле]] на [[Видовден]] [[1389]] година.
'''Косово поле''' е [[поле (земна форма)|поле]], на което е наречена [[историко-географска област|областта]] [[Косово поле (област)|Косово поле]] и после [[държава]]та [[Косово]].


== География ==
== География ==
Ред 11: Ред 11:


През Косово поле протича река [[Ситница]]. Районът е богат и на [[полезни изкопаеми]] - [[лигнитни въглища]], [[магнезит]]. Оттук преминават важни транспортни артерии още от [[античност]]та - продължението към [[Македония (област)|Македония]] и [[Адриатика]] на [[Ибърска магистрала|Ибърската магистрала]], както и алтернативния път [[Ниш]] - [[Скопие]] през [[Липлян]] (на този по [[долина]]та на [[Българска Морава]]), чието разклонение през [[Призрен]] го свързва с [[Адриатическо море]] и [[Драч]].<ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Косово (геополитически анализ) |year= 2007 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2541-3 }}</ref>
През Косово поле протича река [[Ситница]]. Районът е богат и на [[полезни изкопаеми]] - [[лигнитни въглища]], [[магнезит]]. Оттук преминават важни транспортни артерии още от [[античност]]та - продължението към [[Македония (област)|Македония]] и [[Адриатика]] на [[Ибърска магистрала|Ибърската магистрала]], както и алтернативния път [[Ниш]] - [[Скопие]] през [[Липлян]] (на този по [[долина]]та на [[Българска Морава]]), чието разклонение през [[Призрен]] го свързва с [[Адриатическо море]] и [[Драч]].<ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Косово (геополитически анализ) |year= 2007 |publisher= УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2541-3 }}</ref>

== История ==
Там се разиграва известната [[битка на Косово поле]] на [[Видовден]] [[1389]] година. На територията на областта Косово сега стои Газиместан - паметник много подобен на българския на връх Шипка.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 21:01, 9 август 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово поле.

Местоположение в Косово

Косово поле е поле, на което е наречена областта Косово поле и после държавата Косово.

География

Западно от средностатистическия регион, настанени преди Дреница.

Полето има продълговата форма с дължина 84 km и ширина до 14 km. Надморската му височина е 500-700 метра, а терена е хълмист. Някога е било езеро в което са се натрупвали речни наноси, поради и което почвата му е обработваема и доста плодородна (тук се отглеждат царевица, пшеница, ечемик, като е застъпено градинарството и лозарството в подножието на котловината).

На Косово поле климатът е умереноконтинентален с валежи 600-700 mm годишно. Полето се ограничава на север от Копаоник, а на юг от северозападните възвишения на Шар. На запад от другата котловинна област в Косово - Метохия, го отделя Дреница, а на изток от Поморавието го дели верига средновисоки планини.

През Косово поле протича река Ситница. Районът е богат и на полезни изкопаеми - лигнитни въглища, магнезит. Оттук преминават важни транспортни артерии още от античността - продължението към Македония и Адриатика на Ибърската магистрала, както и алтернативния път Ниш - Скопие през Липлян (на този по долината на Българска Морава), чието разклонение през Призрен го свързва с Адриатическо море и Драч.[1]

История

Там се разиграва известната битка на Косово поле на Видовден 1389 година. На територията на областта Косово сега стои Газиместан - паметник много подобен на българския на връх Шипка.

Източници

  1. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.