Киселец: Разлика между версии

	Киселец
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
разред:	Карамфилоцветни (Caryophyllales)
семейство:	Лападови (Polygonaceae)
триб:	Rumiceae
род:	Лапад (Rumex)
вид:	Киселец (R. acetosa)
	Научно наименование
	Rumex acetosa Linnaeus, 1753
	Киселец в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:16, 14 август 2017

Киселецът (Rumex acetosa) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Лападови, растящо в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа и отглеждано като листен зеленчук.

Киселецът е стройно растение, високо около 60 cm, със сочни стъбла и листa. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени цветове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7 – 15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.

С увеличаването на размера на цветовете, те придобиват червеникав цвят. Тичинките и пестиците са на различни растения. Семената, когато узреят, са кафяви и лъскави. Многогодишните корени навлизат дълбоко в земята.

Листата са кисели и служат за храна на ларвите на няколко вида пеперуди.

Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този на кивито или на кисели ягоди. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят в салати за подсилване на вкуса. Често се пюрират в супи и сосове и са основна съставка в супа от киселец. Растението съдържа оксалова киселина, която допринася за характерния му вкус. Поради това растението е противопоказно за хора с ревматоидни оплаквания, камъни в бъбреците или пикочния мехур и др. подобни. Киселецът е също разслабително средство.

Химически състав

Листата и стъблото са богати на протеини, съдържат около 2% липиди, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини C, B и К, каротин, желязни соли, а също оксалова киселина.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{без източници|07:16, 14 август 2017 (UTC)}}
 {{Taxobox
 | image         = Rumex acetosa cultivar 01.jpg
@@ Ред 18: / Ред 19: @@
 '''Киселецът''' (''Rumex acetosa'') е вид [[многогодишно растение|многогодишно]] [[тревисто растение]] от семейство [[Лападови]], растящо в изобилие по поляните в по-голямата част от [[Европа]] и отглеждано като [[листен зеленчук]].
-Киселецът е стройно [[растение]], високо около 60 cm, със сочни стъбла и [[лист (ботаника)|лист]]a. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени [[цвят (ботаника)|цвет]]ове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7-15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.
+Киселецът е стройно [[растение]], високо около 60 cm, със сочни стъбла и [[лист (ботаника)|лист]]a. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени [[цвят (ботаника)|цвет]]ове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7 – 15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.
 С увеличаването на размера на цветовете, те придобиват червеникав цвят. [[Тичинка|Тичинките]] и [[пестик|пестиците]] са на различни растения. [[Семе]]ната, когато узреят, са кафяви и лъскави. Многогодишните корени навлизат дълбоко в земята.
@@ Ред 27: / Ред 28: @@
 == Химически състав ==
-Листата и стъблото са богати на протеини, съдържат около 2% липиди, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини [[Витамин C|C]], [[Витамин B|B]]  и [[Витамин K|К]], [[каротин]], желязни соли, а също [[оксалова киселина]].
+Листата и стъблото са богати на протеини, съдържат около 2% липиди, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини [[Витамин C|C]], [[Витамин B|B]] и [[Витамин K|К]], [[каротин]], желязни соли, а също [[оксалова киселина]].
 {{подправки}}