Малийска империя: Разлика между версии
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река [[Нигер (река)|Нигер]] с център в град [[Ниани]]. През XI и XII век то започва да набира сил с упадъка на империята [[Гана (империя)|Гана]] на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към [[савана]]та, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владател, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията [[Кейта]], който към 1235 година разгромява последния цар на [[Сосо]] [[Сумаоро Канте]], установявайки контрол над [[Транссахарска търговия|транссахарските пътища]] и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата [[манса]].{{hrf|Imperato|2008|201}} |
Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река [[Нигер (река)|Нигер]] с център в град [[Ниани]]. През XI и XII век то започва да набира сил с упадъка на империята [[Гана (империя)|Гана]] на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към [[савана]]та, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владател, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията [[Кейта]], който към 1235 година разгромява последния цар на [[Сосо]] [[Сумаоро Канте]], установявайки контрол над [[Транссахарска търговия|транссахарските пътища]] и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата [[манса]].{{hrf|Imperato|2008|201}} |
||
Синът на Сундиата [[Ули I]] прави своя [[Хадж]] по времето на мамелюкския султан [[Байбарс]] (1260 – 1277). След поредица узурпации около 1285 година тронът на Мали е зает от бившия придворен роб [[Сакура]], който се превръща в един от най-силните владетели на империята и разширява значително нейната територия. Той пътува до [[Мека]] при султан [[Насър Мухамад]] (1298 – 1308). След смъртта му по обратния път тронът се връща при потомците на Сундиата Кейта. Четвърти поред сред тях е Муса I, който идва на власт около 1312 година и предприема прочутото си поклонение в Мека от 1324 до 1326 година. Щедрите му дарения в [[Египет]] предизвикват срив в цената на златото, който му донася широка известност. През 1337 година той е наследен от сина си [[Маган I]], който през 1341 година е свален от своя чичо [[Сулейман]], при управлението на който страната е посетена от Ибн Батута.{{hrf|Imperato|2008|202}} |
|||
Най-великите градове на империята са [[Гао]] и [[Тимбукту]]. През XIV век Малийската империя достига най-големите си териториални размери и се разпростира чак до [[Атлантически океан|атлантическия]] бряг. От XV век нататък империята почва да губи контрола върху златните находища. През XVI век [[Сонгхай]]ската империя става по-силна от Малийската. През XVII век Малийската империя изчезва под ударите на народа [[бамбара]]. |
|||
Управлението на Сулейман е последвано от период на слаби императори, конфликти и размирици. След смъртта на Ибн Халдун през 1406 година писмените сведения за страната прекъсват. Според хрониката „[[Тарих ал-Судан]]“ през XV век Мали продължава да е значима държава, а венецианският изследовател [[Алвизе Кадамосто]] и португалски търговци потвърждават, че по това време народите по течението на [[Гамбия (река)|Гамбия]] все още са поданици на владетеля на Мали.{{hrf|Imperato|2008|203}} Описанията на владенията на империята в началото на XVI век от Лъв Африкански също потвърждават нейните големи размери. В същото време, след 1507 година съседни държави, като [[Диара]], [[Денанке]] и [[Сонгайско царство|Сонгайското царство]], започват да подкопават могъществото на империята. През 1542 година сонгайски войски достигат до столицата Ниани, но не успяват да унищожат империята. През XVII век Мали е подложена на чести нападения от народа [[бамбара]], през 1670 година столицата Ниани е опожарена и империята се разпада на по-малки владения. Династията Кейта успява да задържи град [[Кангаба]], където нейни представители продължават да управляват като местни владетели.{{hrf|Imperato|2008|204}} |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 13:50, 17 август 2017
| Малийска империя | |
| ок. 1235 – 1670 | |
 Знаме | |
 Разположение на империята в епохата на нейния разцвет | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Ниани |
| Официален език | Манинка, мандинкски |
| Религия | Африкански традиционни религии, ислям |
| Форма на управление | Монархия |
| Династия | Кейта |
| Валута | Златен прах |
| |
| Днес част от |  Мали Гвинея Мавритания Сенегал Гамбия Нигер Гвинея-Бисау Кот д'Ивоар |
| Малийска империя в Общомедия | |
Малийската империя (на мандингски Ниени[1]), наричана също Манден Куруфаба,[2] е империя в Западна Африка, съществувала приблизително от 1235 до 1670 година.
Империята е основана от Сундиата Кейта и става известна с богатството на своите владетели, особено управлявалия в началото на XIV век Муса I. Тя е най-обширната предколониална империя в Западна Африка и оказва дълбоко влияние върху културата в региона с своя език, правна система и обичаи.[3] Повечето писмени сведения за Малийската империя идват от северноафриканските пътешественици Ибн Халдун, Ибн Батута и Лъв Африкански, като другият основен източник е устната традиция на гриотите от народа мандинка.[4]
Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река Нигер с център в град Ниани. През XI и XII век то започва да набира сил с упадъка на империята Гана на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към саваната, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владател, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията Кейта, който към 1235 година разгромява последния цар на Сосо Сумаоро Канте, установявайки контрол над транссахарските пътища и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата манса.[4]
Синът на Сундиата Ули I прави своя Хадж по времето на мамелюкския султан Байбарс (1260 – 1277). След поредица узурпации около 1285 година тронът на Мали е зает от бившия придворен роб Сакура, който се превръща в един от най-силните владетели на империята и разширява значително нейната територия. Той пътува до Мека при султан Насър Мухамад (1298 – 1308). След смъртта му по обратния път тронът се връща при потомците на Сундиата Кейта. Четвърти поред сред тях е Муса I, който идва на власт около 1312 година и предприема прочутото си поклонение в Мека от 1324 до 1326 година. Щедрите му дарения в Египет предизвикват срив в цената на златото, който му донася широка известност. През 1337 година той е наследен от сина си Маган I, който през 1341 година е свален от своя чичо Сулейман, при управлението на който страната е посетена от Ибн Батута.[5]
Управлението на Сулейман е последвано от период на слаби императори, конфликти и размирици. След смъртта на Ибн Халдун през 1406 година писмените сведения за страната прекъсват. Според хрониката „Тарих ал-Судан“ през XV век Мали продължава да е значима държава, а венецианският изследовател Алвизе Кадамосто и португалски търговци потвърждават, че по това време народите по течението на Гамбия все още са поданици на владетеля на Мали.[6] Описанията на владенията на империята в началото на XVI век от Лъв Африкански също потвърждават нейните големи размери. В същото време, след 1507 година съседни държави, като Диара, Денанке и Сонгайското царство, започват да подкопават могъществото на империята. През 1542 година сонгайски войски достигат до столицата Ниани, но не успяват да унищожат империята. През XVII век Мали е подложена на чести нападения от народа бамбара, през 1670 година столицата Ниани е опожарена и империята се разпада на по-малки владения. Династията Кейта успява да задържи град Кангаба, където нейни представители продължават да управляват като местни владетели.[7]
Съвременната държава Мали е наречена на името на Малийската империя.
Бележки
- ↑ Ki-Zerbo 1997, с. 57.
- ↑ Piga 2003, с. 265.
- ↑ BBC 2015.
- ↑ а б Imperato 2008, с. 201.
- ↑ Imperato 2008, с. 202.
- ↑ Imperato 2008, с. 203.
- ↑ Imperato 2008, с. 204.
- Цитирани източници
- The Empire of Mali, In Our Time – BBC Radio 4 // bbc.co.uk. BBC, 2015. Посетен на 2015-10-29. (на английски)
- Imperato, Pascal James et al. Historical Dictionary of Mali. Scarecrow Press, 2008-04-25. ISBN 9780810864023. (на английски)
- Ki-Zerbo, Joseph. UNESCO General History of Africa, Vol. IV, Abridged Edition: Africa from the Twelfth to the Sixteenth Century. University of California Press, 1997. (на английски)
- Piga, Adriana. Islam et villes en Afriqe au sud du Sahara: Entre soufisme et fondamentalisme. KARTHALA Editions, 2003. (на френски)