Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
{{стар стил}}
{{стар стил}}
== Политика ==
== Политика ==
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>„Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3. ISBN 954-8187-32-9. с. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006. с. 62 (достъп от 03 февруари 2015 г.)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“] Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[Народнолиберална партия|НЛП]] [[Димитър Петков]]<ref name="Encyclopedy"/>.
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>„Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3. ISBN 954-8187-32-9. с. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>Иванов, Мартин. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006. с. 62 (достъп от 03 февруари 2015 г.)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“] Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[Народнолиберална партия|НЛП]] [[Димитър Петков]]<ref name="Encyclopedy"/>.


== Съставяне ==
== Съставяне ==

Версия от 15:07, 17 август 2017

Правителство на Рачо Петров
 26-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателРачо Петров
Сформиране6 май 1903
Разпускане22 октомври 1906
Първоначален състав
Партия(и)НЛП
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Данев 1, 2, 3
Петков

Второто правителство на Рачо Петров е двадесет и шесто правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 6 май 1903 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 22 октомври 1906 г.[2], след което е наследено от правителството на Димитър Петков[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти.[4] Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция[5]. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението[6], свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет[7]. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата „Шарл и Жан“) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на НЛП Димитър Петков[3].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Рачо Петров, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в 13-тото Обикновено народно събрание.[8]

Кабинет

Сформира се от следните 8 министри и един председател[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Рачо Петров безпартиен
вътрешни работи Димитър Петков Народнолиберална партия
външни работи и изповедания Рачо Петров безпартиен
народно просвещение Иван Шишманов Народнолиберална партия
финанси Антон Манушев Народнолиберална партия
правосъдие Никола Генадиев Народнолиберална партия
военен Михаил Савов военен
търговия и земеделие Димитър Попов (упр.) Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Попов Народнолиберална партия

Промени в кабинета

от 24 август 1903

министерство име партия
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия
търговия и земеделие Никола Генадиев (упр.) Народнолиберална партия

от 30 януари 1904

министерство име партия
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия
правосъдие Петър Стайков Народнолиберална партия

от 18 август 1905

министерство име партия
обществени сгради, пътища и съобщения Тодор Гатев Народнолиберална партия
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия

от 23 ноември 1905

министерство име партия
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Петков (упр.) Народнолиберална партия

Събития

1903

1904

  • 26 март – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[15]
  • 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[16]
  • 31 октомври – Правителството сключва договор за заем от Банк дьо Пари е де Пеи Ба в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново–Трявна и Радомир–Кюстендил[17], ратифициран от парламента още през ноември[18].
  • ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[19]

1905

  • 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[19]
  • 25 март – Андарти избиват над 70 българи в костурското село Загоричане.[20] Загоричанското клане предизвиква масови антигръцки вълнения в Княжество България.
  • 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[16]

1906

  • януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.[21]
  • 18 май – Пристанище Варна е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района.[9]
  • 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.[22]

Виж също

Литература

Бележки

  1. ↑ ДВ. Указ № 10 от 6 май 1903 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 95 от 6 май 1903 г.
  2. ↑ а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 май 2015 г.)
  3. ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 87-89.
  4. ↑ „Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3. ISBN 954-8187-32-9. с. 113
  5. ↑ Тодорова 2009, с. 98 – 106.
  6. ↑ Иванов, Мартин. Националният доход на България, 1892-1924 г. Българска народна банка, 2006. с. 62 (достъп от 03 февруари 2015 г.)
  7. ↑ Аврамов, Румен. „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.“ Том 3. Център за либерални стратегии. София 2007. с. 207-210, 216-217
  8. ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
  9. ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 5 1986, с. 474 – 475.
  10. ↑ а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
  11. ↑ Посолство на САЩ в България, достъп от 27.01.2015
  12. ↑ Стателова 1999, с. 195.
  13. ↑ Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)
  14. ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
  15. ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
  16. ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
  17. ↑ Тодорова 2009, с. 105 – 107.
  18. ↑ Стателова 1999, с. 188.
  19. ↑ а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
  20. ↑ Силянов 1983, с. 208 – 209.
  21. ↑ Стателова 1999, с. 196.
  22. ↑ Силянов 1983, с. 242 – 243.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Правителство_на_Рачо_Петров_2&oldid=8020040“.