Старозагорско въстание: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Tormon245t (беседа | приноси) |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
* [[Георги Стоев (революционер)|Георги Стоев]] |
* [[Георги Стоев (революционер)|Георги Стоев]] |
||
* [[Панайот Волов]] |
* [[Панайот Волов]] |
||
* [[Стою Ранделов]] |
|||
* [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 11:53, 19 август 2017
Страозагорското въстание е неуспял опит на БРЦК за организиране на общо въоръжено въстание в Българско през 1875г.
На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководители Стефан Стамболов., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият – Георги, е пронизан от няколко куршума.
Въстанието е много масово в селата около Стара Загора[1]. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.
След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.
Участници
- Иван Владиков – Владиката
- Колю Ганчев
- Стефан Стамболов
- Иван Хаджидимитров, председател на Търновския революционен комитет
- Господин Михайловски
- Стефан Чифудов
- Христо Шикиров
- Руси Аргов
- Никола Райнов - Пантата
- Захари Стоянов
- Тома Кърджиев
- Георги Икономов
- Георги Стоев
- Панайот Волов
- Стою Ранделов
- Иван Андонов
Външни препратки
- Илков, Д.: Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, pdf
Източници
- ↑ Милев, М. Д. Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението // (на български)