Абдул Хамид II: Разлика между версии
Fixed typo Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
След неуспеха на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] Османската империя претърпява поражение в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]] – [[1878]] г., при което империята губи България с подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.). |
След неуспеха на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] Османската империя претърпява поражение в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]] – [[1878]] г., при което империята губи България с подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.). |
||
[[Картинка:“Le Rire”, Number 134, May 29, Paris, 1897.jpg|left|thumb|Абдул Хамид II изобразен като „Червения султан“ поради [[Арменски кланета (1894 - 1896)|арменските кланета в Османската империя]] по време на неговото управление, корица на списание Le Rire, 29 май, 1897]] |
|||
В началото на [[1878]] г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до [[1908]] година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ([[1903]] г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През [[1905]] г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана. |
В началото на [[1878]] г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до [[1908]] година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ([[1903]] г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През [[1905]] г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана. |
||
Версия от 20:22, 19 август 2017
| Абдул Хамид II عبد الحميد ثانی | |
| султан на Османската империя | |
 | |
| Роден |
21 септември 1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 февруари 1918 г.
|
| Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция |
| Религия | ислям |
| Награди | Орден Черен орел |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Абдул Меджид I |
| Братя/сестри | Мурад V Мехмед V Мехмед VI |
| Деца | Айше Османоглу |
| Други роднини | Перестю |
| Подпис |  |
| Абдул Хамид II в Общомедия | |
Абдул Хамид II (арабски:عبد الحميد الثاني) е 34-ият султан на Османската империя (1876 – 1909).
Абдул Хамид II е син на султан Абдул Меджид и Тиримюжгян султан. От малък остава без майка и за него се грижи бездетната Перестю султан. През 1867 г. посещава Западна Европа заедно с чичо си султан Абдул Азис и брат си Мурад, бъдещия Мурад V. Става султан на 31 август 1876 г., след детронирането на Мурад V. При управлението на Абдул Хамид II влиза в сила първата Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Създава се и първият османски парламент. Първоначално велик везир е Мехмед Рушди паша, след това на поста е назначен Мидхат паша.
След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.).
В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През 1905 г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана.
След Младотурската революция от 1908 г. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си. Абдул Хамид II прави опит да организира контрареволюция, но е детрониран на 27 април 1909 г. и е заточен във Вила Алатини в Солун. През 1912 г., по време на Балканската война, е върнат в двореца Бейлербей в Истанбул. До него в часа на смъртта му е само една от фаворитките му – Салиха. Умира на 10 февруари 1918 г.
Султан Абдул Хамид II е сдържан и работоспособен човек. Желаел е да са задълбочава в работата си до най-малките подробности. Заради деспотичния си режим, наречен „Зулумът“, получава прозвището „Канлъ“ – Кървавия. Предпочита да живее в двореца Йълдъз, отколкото в главната резиденция Долмабахче.
.svg){kind=small}