Крайовска спогодба (1940): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Dobrudja_Borders_BG.png|thumb|250px|Граници в Добруджа]]
[[File:Map of Bulgaria after Bucharest Treaty 1913 South Dobruja-bg.svg|thumb|250px|Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г. и върната на България с Крайовската спогодба през 1940 г.]]
[[File:Map of Bulgaria after Bucharest Treaty 1913 South Dobruja-bg.svg|thumb|250px|Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г. и върната на България с Крайовската спогодба през 1940 г.]]


'''Крайовската спогодба''' е договор, подписан в гр. [[Крайова]] на [[7 септември]] [[1940]] г., между [[Царство България]] и [[Румъния]]. Наложен е от [[Нацистка Германия]], [[СССР]] и [[Италия]], макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във [[Втората световна война]], с цел привличане на България в техните редици.
'''Крайовската спогодба''' е договор, подписан в град [[Крайова]] на [[7 септември]] [[1940]] г., между [[Царство България]] и [[Румъния|Кралство Румъния]]. За осъществяването му са съдействали всички велики сили, участващи във [[Втората световна война]], като измежду тях особена тежест при преговорите и крайния резултат имат [[Нацистка Германия|Германия]], [[СССР]] и [[Италия]].


Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България на територията на [[Южна Добруджа]] („Cadrilater“ на [[румънски език|румънски]]) с размер  7 565 km² както и да се осъществи обмен на населението от [[Северна Добруджа]] и [[Южна Добруджа]]. На [[19 август]] [[1940]] г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на [[Царство България]].
Условията на спогодбата налагат [[Румъния|Кралство Румъния]] да върне на [[Царство България]] територията на [[Южна Добруджа]] („Cadrilater“ на [[румънски език|румънски]]) с размер  7 565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от [[Северна Добруджа]] и [[Южна Добруджа]]. На [[19 август]] [[1940]] г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на [[Царство България]].


Така 88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Втората балканска война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор (1913)|Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 [[българи]] от северната част се преселват в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници – системата „triime“ (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]).
Така 88 000 [[румънци]], заселени от румънските власти след края на [[Междусъюзническа война|Втората балканска (Междусъюзническата) война]] през [[1913]] г. (виж [[Букурещки договор (1913)|Букурещки договор]]), когато територията на Добруджа е окупирана от [[Румъния|Кралство Румъния]], са принудени да напуснат и да се преселят на север. 68 000 [[българи]] от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи още в първото десетилетие на окупацията в полза на румънските заселници – системата „triime“. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]].

Крайовската спогодба е официално приета и одобрена от всички велики сили, вкл. [[Нацистка Германия|Германия]], [[СССР]] и [[Италия]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 22:56, 20 август 2017

Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г. и върната на България с Крайовската спогодба през 1940 г.

Крайовската спогодба е договор, подписан в град Крайова на 7 септември 1940 г., между Царство България и Кралство Румъния. За осъществяването му са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, като измежду тях особена тежест при преговорите и крайния резултат имат Германия, СССР и Италия.

Условията на спогодбата налагат Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа („Cadrilater“ на румънски) с размер  7 565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска (Междусъюзническата) война през 1913 г. (виж Букурещки договор), когато територията на Добруджа е окупирана от Кралство Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север. 68 000 българи от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи още в първото десетилетие на окупацията в полза на румънските заселници – системата „triime“. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.

Крайовската спогодба е официално приета и одобрена от всички велики сили, вкл. Германия, СССР и Италия.

Източници

Вижте също