Колективизация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.
за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.


=== Колективизация в СССР ===
=== Колективизацията в Съветския съюз ===
Режимът на [[Сталин]] в [[Съветския съюз]] налага насилствена колективизация на [[земеделските стопанства]] в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми – [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска [[социална прослойка|прослойка]] и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „[[кулак|кулаци]]“) в спад на производството на [[храни]], като ги нарича паразитни [[капитализъм|капиталисти]], които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в [[Далечния изток]], като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение – заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.
Режимът на [[Сталин]] в [[Съветския съюз]] налага насилствена колективизация на [[земеделските стопанства]] в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми – [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска [[социална прослойка|прослойка]] и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „[[кулак|кулаци]]“) в спад на производството на [[храни]], като ги нарича паразитни [[капитализъм|капиталисти]], които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в [[Далечния изток]], като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение – заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.


=== Колективизацията в България ===
=== Колективизация в България ===
{{основна|Колективизация в България}}
{{основна|Колективизация в България}}


В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт]] през [[деветосептемврийски преврат|1944]] г. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства ([[ТКЗС]]-та). Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] – [[ТКЗС]]. Впоследствие, след [[1950]] г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981</ref>
В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт]] през [[деветосептемврийски преврат|1944]] г. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства ([[ТКЗС]]-та). Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] – [[ТКЗС]]. Впоследствие, след [[1950]] г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981</ref>


== Доброволно колективното земеделие ==
=== Европа ===
=== Индия ===
=== Израел ===
=== Мексико ===
== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[ТКЗС]]
* [[ТКЗС]]
Ред 30: Ред 25:
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1614 Държавна сигурност срещу българските селяни с 2700 агенти] строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС", desebg.com, 19 декември 2013
* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1614 Държавна сигурност срещу българските селяни с 2700 агенти] строго секретен доклад „За проявите на контрареволюционерите и кулашки елементи в селското стопанство и състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС", desebg.com, 19 декември 2013
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1634-2014-01-05-17-28-00 Насилственото отнемане на земята и съпротивата срещу колективизацията] Христо Христов за книгата на [[Михаил Груев]] „Преорани слогове“ – изследване за провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век; 05 януари 2014
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1634-2014-01-05-17-28-00 Насилственото отнемане на земята и съпротивата срещу колективизацията] Христо Христов за книгата на [[Михаил Груев]] „Преорани слогове“ – изследване за провеждането на колективизацията и съпротивата срещу нея в Северозападна България през 40-те и 50-те години на миналия век; 05 януари 2014

{{мъниче}}


[[Категория:Социализъм]]
[[Категория:Социализъм]]
[[Категория:1930-те в СССР]]
[[Категория:1930-те в СССР]]
[[Категория:Политически репресии в Съветския съюз]]
[[Категория:Политически репресии в Съветския съюз]]
[[Категория:Икономика на СССР]]
[[Категория:Селско стопанство на СССР]]
[[Категория:Селско стопанство]]
[[Категория:Селско стопанство на България]]

Версия от 17:52, 21 август 2017

Колективизацията представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните и растенията).

Комунистическа колективизация

Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология – пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, [1] за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.

Колективизация в СССР

Режимът на Сталин в Съветския съюз налага насилствена колективизация на земеделските стопанства в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми – колхози и държавни земеделски стопанства совхози. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска прослойка и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „кулаци“) в спад на производството на храни, като ги нарича паразитни капиталисти, които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния изток, като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение – заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.

Колективизация в България

 Основна статия: Колективизация в България

В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 г. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС-та). Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска кооперация – ТКЗС. Впоследствие, след 1950 г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.[2]

Вижте също

Източници

  1. ↑ Знеполски, Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008
  2. ↑ Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колективизация&oldid=8026030“.