Гай Папирий Карбон (трибун 90 пр.н.е.): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 23:27, 21 август 2017

Вижте пояснителната страница за други личности с името Гай Папирий Карбон.

Гай Папирий Карбон Арвина (C. Papirius Carbo Arvina; † 82 пр.н.е.) е политик и оратор на Римската република през края на 1 век пр.н.е. и голям привърженик на аристокрацията.

Произлиза от плебейския клон Карбони на старата римска патриции фамилия Папирии. Син е на Гай Папирий Карбон (консул 120 пр.н.е.) и внук на Гай Папирий Карбон (претор 168 пр.н.е.). Племеник е на Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.) и първи братовчед на Гней Папирий Карбон (консул 85, 84 и 82 пр.н.е.) и Гай Папирий Карбон, който e убит 80 пр.н.е. от своите войници с камъни. През 119 пр.н.е. баща му Карбон се самоубива, когато разбира, че без подкрепата на оптиматите ще бъде осъден.

През 90 пр.н.е. Карбон е избран за народен трибун и написва през 90/89 пр.н.е. заедно със служебния си колега Марк Плавций Силван закона lex Plautia Papiria. Законът предлага римско гражданство на всеки италик, който в срок от шестдесет дена се яви лично при претора в Рим.

Карбон е, както баща си, отличен оратор. През 82 пр.н.е. e убит от привържениците на Гай Марий.

Литература

Wolfram Letzner, Lucius Cornelius Sulla. Versuch einer Biographie. Münster [u. a.] 2000, ISBN 3-8258-5041-2, S.120.

Източници

Цицерон, Pro Archia 4
Велей Патеркул, Römische Geschichte. Historia Romana. Übersetzt und lateinisch/deutsch herausgegeben von Marion Giebel. Reclam, Stuttgart 2004, ISBN 3-15-008566-7, Stelle 2, 26 (на латински и английски).
Апиан, Bürgerkriege. Römische Geschichte, Teil 2: Die Bürgerkriege, von Otto Veh/Wolfgang Will. Stuttgart 1989, ISBN 3-7772-8915-9, Stelle 1, 88 (на английски).

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Гай Папирий Карбон Арвина''' (C. Papirius Carbo Arvina; † [[82 пр.н.е.]]) е политик и [[оратор]] на [[Римската република]] през края на 1 век пр.н.е. и голям привърженик на [[аристокрация]]та.
-Произлиза от [[плебей]]ския клон [[Карбон (име)|Карбони]] на старата римска [[патриции]] фамилия [[Папирии]]. Син е на [[Гай Папирий Карбон (баща)|Гай Папирий Карбон]] ([[Консул (Древен Рим)|консул]] 120 пр.н.е.) и внук на [[Гай Папирий Карбон (претор 168 пр.н.е.)|Гай Папирий Карбон]] ([[претор]] 168 пр.н.е.). Племеник е на [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] (консул 113 пр.н.е.) и първи братовчед на [[Гней Папирий Карбон (консул 85 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] (консул  85, 84 и 82 пр.н.е.) и Гай Папирий Карбон, който e убит 80 пр.н.е. от своите войници с камъни.
+Произлиза от [[плебей]]ския клон [[Карбон (Папирии)|Карбони]] на старата римска [[патриции]] фамилия [[Папирии]]. Син е на [[Гай Папирий Карбон (баща)|Гай Папирий Карбон]] ([[Консул (Древен Рим)|консул]] 120 пр.н.е.) и внук на [[Гай Папирий Карбон (претор 168 пр.н.е.)|Гай Папирий Карбон]] ([[претор]] 168 пр.н.е.). Племеник е на [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] (консул 113 пр.н.е.) и първи братовчед на [[Гней Папирий Карбон (консул 85 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] (консул  85, 84 и 82 пр.н.е.) и Гай Папирий Карбон, който e убит 80 пр.н.е. от своите войници с камъни.
 През 119 пр.н.е. баща му Карбон се самоубива, когато разбира, че без подкрепата на [[оптимати]]те ще бъде осъден.