Статуя на Свободата: Разлика между версии
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
=== Проектиране === |
=== Проектиране === |
||
{{раздел-мъниче}} |
|||
Бартолди и Лабуле предварително обмислят как по най-добър начин да представят идеята за американската свобода.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} В ранната американска история два женски образа са често използвани като културни символи на нацията.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Единият от тях, персонифицираната Колумбия, е разглеждан като въплъщение на Съединените щати, така както Британия е идентифицирана с [[Великобритания|Обединеното кралство]] и [[Мариан]] представлява Франция. Колумбия допълва по-ранния образ на индианска принцеса, който започва да бъде разглеждан като нецивилизован и обиден за американците.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Друга значима женска икона в американската култура е алегорията на Свободата, производна на древноримската богиня [[Либертас]], особено популярна сред освободените роби. Образът на Свободата присъства на повечето американски монети от този период,{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} както и в популярното и монументално изкуство, включително Статуята на свободата на [[Томас Кроуфорд]] от 1863 година, поставена върху централния купол на [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]].{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} |
Бартолди и Лабуле предварително обмислят как по най-добър начин да представят идеята за американската свобода.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} В ранната американска история два женски образа са често използвани като културни символи на нацията.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Единият от тях, персонифицираната Колумбия, е разглеждан като въплъщение на Съединените щати, така както Британия е идентифицирана с [[Великобритания|Обединеното кралство]] и [[Мариан]] представлява Франция. Колумбия допълва по-ранния образ на индианска принцеса, който започва да бъде разглеждан като нецивилизован и обиден за американците.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Друга значима женска икона в американската култура е алегорията на Свободата, производна на древноримската богиня [[Либертас]], особено популярна сред освободените роби. Образът на Свободата присъства на повечето американски монети от този период,{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} както и в популярното и монументално изкуство, включително Статуята на свободата на [[Томас Кроуфорд]] от 1863 година, поставена върху централния купол на [[Капитолий (САЩ)|Капитолия]] във [[Вашингтон]].{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} |
||
Художниците от XVIII и XIX век, стремящи се да представят републиканските идеали, често използват изображения на Либертас като алегоричен символ.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} Образът на Свободата присъства и на официалния печат на Франция.{{hrf|Sutherland|2003|17 – 19}} От друга страна Бартолди и Лабуле искат да избегнат показване на революционната свобода, като показаната от [[Йожен Дьолакроа]] в известната му картина „[[Свободата води народа]]“ (1830). В това платно, отбелязващо френската [[Юлска революция]], полуоблечената Свобода е повела въоръжена тълпа през телата на загиналите.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Лабуле не симпатизира на революцията, така че фигурата на Бартолди ще бъде изцяло облечена.{{hrf|Bodnar|2006|212 – 214}} Вместо впечатлението за насилие в картината на Дьолакроа, Бартолди се стреми да даде на статуята миролюбив вид и решава тя да държи факел, символизиащ прогреса.{{hrf|Turner|2000|10}} |
|||
Статуята на Кроуфорд е замислена в началото на 60-те години и първоначално е увенчана с [[пилос]], шапката, давана на освободените роби в Древния Рим. Държавният секретар [[Джеферсън Дейвис]], южняк, който по-късно ще стане президент на [[Конфедеративни американски щати|Конфедеративните американски щати]], се опасява, че пилосът може да се приеме за [[Аболиционизъм|аболиционистки]] символ и издейства неговата замян с шлем.{{hrf|Khan|2010|96 – 97}} Свободата на Дьолакроа също носи пилос{{hrf|Khan|2010|96 – 97}} и първоначално Бартолди възнамерява да използва пилос и за своя образ, но в крайна сметка предпочита [[диадема]] или корона.{{hrf|Khan|2010|105 – 108}} По този начин той избягва връзката с Мариан, която винаги носи пилос.{{hrf|Blume|2004}} Короната е със седем лъча, образуващи [[ореол]], които символизират [[Слънце]]то, седемте морета и седемте континента,{{hrf|United States Mint|2010}} и представят по друг начин, наред с факела, как Свободата осветява света.{{hrf|Turner|2000|10}} |
|||
Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.{{hrf|PBS VIDEOindex|1985}} |
Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.{{hrf|PBS VIDEOindex|1985}} |
||
| Ред 72: | Ред 74: | ||
; Цитирани източници |
; Цитирани източници |
||
{{дребно| |
{{дребно| |
||
* {{cite web | last = Blume | first = Mary | year = 2004 | date = July 16, 2004 | title = The French icon Marianne à la mode | publisher = The New York Times | work = nytimes.com | url = https://www.nytimes.com/2004/07/16/style/16iht-blume_ed3_.html | accessdate = 2011-10-12 | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Bodnar | first = John | year = 2006 | contribution = Monuments and Morals: The Nationalization of Civic Instruction | editor1-last = Warren | editor1-first = Donald R. | editor2-last = Patrick | editor2-first = John J. |title = Civic and Moral Learning in America | publisher = Macmillan | url = https://books.google.com/?id=Drhn7XY1WrYC&pg=PA213 | isbn = 978-1-4039-7396-2 | lang = en}} |
* {{cite book | last = Bodnar | first = John | year = 2006 | contribution = Monuments and Morals: The Nationalization of Civic Instruction | editor1-last = Warren | editor1-first = Donald R. | editor2-last = Patrick | editor2-first = John J. |title = Civic and Moral Learning in America | publisher = Macmillan | url = https://books.google.com/?id=Drhn7XY1WrYC&pg=PA213 | isbn = 978-1-4039-7396-2 | lang = en}} |
||
* {{cite book | last = Harris | first = Jonathan | title = A Statue for America: The First 100 Years of the Statue of Liberty | publisher = Four Winds Press (a division of Macmillan Publishing Company) | location = New York, N.Y. | year = 1985 | isbn = 0-02-742730-7 | lang = en }} |
* {{cite book | last = Harris | first = Jonathan | title = A Statue for America: The First 100 Years of the Statue of Liberty | publisher = Four Winds Press (a division of Macmillan Publishing Company) | location = New York, N.Y. | year = 1985 | isbn = 0-02-742730-7 | lang = en }} |
||
| Ред 78: | Ред 81: | ||
* {{cite web | publisher = PBS VIDEOindex | year = 1985 | url = http://videoindex.pbs.org/program/all_chapters.asp?item_id=10941 | title = The Statue of Liberty | accessdate = 2007-12-06 | lang = en}} |
* {{cite web | publisher = PBS VIDEOindex | year = 1985 | url = http://videoindex.pbs.org/program/all_chapters.asp?item_id=10941 | title = The Statue of Liberty | accessdate = 2007-12-06 | lang = en}} |
||
* {{cite book | last = Sutherland | first = Cara A | year = 2003 | title = The Statue of Liberty | publisher = Barnes & Noble Books | location = New York City | isbn = 978-0-7607-3890-0 | lang = en}} |
* {{cite book | last = Sutherland | first = Cara A | year = 2003 | title = The Statue of Liberty | publisher = Barnes & Noble Books | location = New York City | isbn = 978-0-7607-3890-0 | lang = en}} |
||
* {{cite book | last = Turner | first = Jane | year = 2000 | title = The Grove Dictionary of Art: From Monet to Cézanne : Late 19th-century French Artists | publisher = Oxford University Press US | url = https://books.google.com/?id=ExiJFPrNrKkC | isbn = 978-0-312-22971-9 | lang = en}} |
|||
* {{cite web | publisher = United States Mint | year = 2010 | title = Lady Liberty Reverse Statue of Liberty (1886) | work = Presidential $1 coin | url = http://www.usmint.gov/mint_programs/$1coin/?flash=yes&action=reverse | accessdate = 2010-07-29 | lang = en}} |
|||
}} |
}} |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Сгради и съоръжения в Ню Йорк]] |
[[Категория:Сгради и съоръжения в Ню Йорк]] |
||
[[Категория:Култура в Ню Йорк]] |
[[Категория:Култура в Ню Йорк]] |
||
[[Категория:Паметници в САЩ]] |
[[Категория:Паметници в САЩ]] |
||
[[Категория:Фарове в САЩ]] |
[[Категория:Фарове в САЩ]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 12:04, 23 август 2017
| Статуя на Свободата | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Статуята на Свободата и Островът на Свободата | |
| В регистъра | Statue of Liberty |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  САЩ |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, vi |
| Вписване | 1984 (8-а сесия) |
| Статуя на Свободата в Общомедия | |
Статуята на Свободата (Шаблон:Lang-en, по-известна като Statue of Liberty, Шаблон:Lang-fr) е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост.
Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.
Статуята е затворена за ремонт за голяма част от 1938 година. В началото на 1980-те се установява, че нещата са се влошили до такава степен, че се налага неотложно основна реставрация. Статуята е затворена в периода 1984 – 1986 г. След 11 септември 2001 г., е затворена отново от съображения за безопасност и сигурност; отворена е за посещение отново през 2004 г. с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до короната. Предвижда се да бъде затворена за около година в края на 2011 г., така че да може да се инсталира втора стълба. Достъпът на обществеността до балкона около факела е забранен от съображения за безопасност от 1916 година.
История
Поява на идеята
.jpg)
Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия – общо дело на нашите две нации“.[1]
Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята.[1] Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия бог Хелиос с височина над 30 m, разположена на входа на пристанището на Родос.[2] За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.
Американският проект отново е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие.[3] След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.[3][4]
През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати с препоръчителни писма от Лабуле.[5] Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати“.[6] Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.[7] Бартолди пресича двукратно Съединените щати с железниците и се среща с много американци, които според него проявяват симпатии към проекта.[5] Въпреки това той остава загрижен от това, че общественото мнение и от двете страни на Атлантика не е достатъчно ентусиазирано от проекта, поради което двамата с Лабуле решават да изчакат със започването на публична кампания.[8]
Бартолди прави първият макет на своята концепция за паметника през 1870 година.[9] По-късно синът на негов приятел, американският художник Джон Лафарж, твърди, че Бартолди прави първите скици за статуята по време на посещението на неговото ателие в Род Айлънд. Той и продължава работата си по концепцията след връщането си във Франция.[9] По това време Бартолди създава и няколко скулптури, предназначени да повдигнат френския патриотичен дух след поражението от Прусия. Сред тях е монументалният Белфорски лъв с дължина 22 m – елементи от неговата характерна за Романтизма емоционалност Бартолди ще използва и в Статуята на Свободата.[10]
Проектиране
Бартолди и Лабуле предварително обмислят как по най-добър начин да представят идеята за американската свобода.[11] В ранната американска история два женски образа са често използвани като културни символи на нацията.[12] Единият от тях, персонифицираната Колумбия, е разглеждан като въплъщение на Съединените щати, така както Британия е идентифицирана с Обединеното кралство и Мариан представлява Франция. Колумбия допълва по-ранния образ на индианска принцеса, който започва да бъде разглеждан като нецивилизован и обиден за американците.[12] Друга значима женска икона в американската култура е алегорията на Свободата, производна на древноримската богиня Либертас, особено популярна сред освободените роби. Образът на Свободата присъства на повечето американски монети от този период,[11] както и в популярното и монументално изкуство, включително Статуята на свободата на Томас Кроуфорд от 1863 година, поставена върху централния купол на Капитолия във Вашингтон.[11]
Художниците от XVIII и XIX век, стремящи се да представят републиканските идеали, често използват изображения на Либертас като алегоричен символ.[11] Образът на Свободата присъства и на официалния печат на Франция.[11] От друга страна Бартолди и Лабуле искат да избегнат показване на революционната свобода, като показаната от Йожен Дьолакроа в известната му картина „Свободата води народа“ (1830). В това платно, отбелязващо френската Юлска революция, полуоблечената Свобода е повела въоръжена тълпа през телата на загиналите.[12] Лабуле не симпатизира на революцията, така че фигурата на Бартолди ще бъде изцяло облечена.[12] Вместо впечатлението за насилие в картината на Дьолакроа, Бартолди се стреми да даде на статуята миролюбив вид и решава тя да държи факел, символизиащ прогреса.[13]
Статуята на Кроуфорд е замислена в началото на 60-те години и първоначално е увенчана с пилос, шапката, давана на освободените роби в Древния Рим. Държавният секретар Джеферсън Дейвис, южняк, който по-късно ще стане президент на Конфедеративните американски щати, се опасява, че пилосът може да се приеме за аболиционистки символ и издейства неговата замян с шлем.[14] Свободата на Дьолакроа също носи пилос[14] и първоначално Бартолди възнамерява да използва пилос и за своя образ, но в крайна сметка предпочита диадема или корона.[15] По този начин той избягва връзката с Мариан, която винаги носи пилос.[16] Короната е със седем лъча, образуващи ореол, които символизират Слънцето, седемте морета и седемте континента,[17] и представят по друг начин, наред с факела, как Свободата осветява света.[13]
Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.[18]
Изграждане
- Франция
- САЩ
Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании.
На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.
Описание
Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата – Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката ѝ са разкъсаните вериги на робството.
В културата
С времето Статуята на Свободата се превръща в символ на целите САЩ, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, сред които: близо до Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в района на Токийския залив, в Сиатъл.
Източници
- ↑ а б Harris 1985, с. 7.
- ↑ Harris 1985, с. 7 – 8.
- ↑ а б Harris 1985, с. 8 – 9.
- ↑ Khan 2010, с. 60 – 61.
- ↑ а б Moreno 2000, с. 39 – 40.
- ↑ Harris 1985, с. 12 – 13.
- ↑ Khan 2010, с. 102 – 103.
- ↑ Harris 1985, с. 16 – 17.
- ↑ а б Khan 2010, с. 85.
- ↑ Harris 1985, с. 10 – 11.
- ↑ а б в г д Sutherland 2003, с. 17 – 19.
- ↑ а б в г Bodnar 2006, с. 212 – 214.
- ↑ а б Turner 2000, с. 10.
- ↑ а б Khan 2010, с. 96 – 97.
- ↑ Khan 2010, с. 105 – 108.
- ↑ Blume 2004.
- ↑ United States Mint 2010.
- ↑ PBS VIDEOindex 1985.
- Цитирани източници
- Blume, Mary. The French icon Marianne à la mode // nytimes.com. The New York Times, July 16, 2004. Посетен на 2011-10-12. (на английски)
- Bodnar, John. Civic and Moral Learning in America. Macmillan, 2006. ISBN 978-1-4039-7396-2. (на английски)
- Harris, Jonathan. A Statue for America: The First 100 Years of the Statue of Liberty. New York, N.Y., Four Winds Press (a division of Macmillan Publishing Company), 1985. ISBN 0-02-742730-7. (на английски)
- Khan, Yasmin Sabina. Enlightening the World: The Creation of the Statue of Liberty. Ithaca, N.Y., Cornell University Press, 2010. ISBN 978-0-8014-4851-5. (на английски)
- Moreno, Barry. The Statue of Liberty Encyclopedia. New York, N.Y., Simon & Schuster, 2000. ISBN 9780738536897. (на английски)
- The Statue of Liberty // PBS VIDEOindex, 1985. Посетен на 2007-12-06. (на английски)
- Sutherland, Cara A. The Statue of Liberty. New York City, Barnes & Noble Books, 2003. ISBN 978-0-7607-3890-0. (на английски)
- Turner, Jane. The Grove Dictionary of Art: From Monet to Cézanne : Late 19th-century French Artists. Oxford University Press US, 2000. ISBN 978-0-312-22971-9. (на английски)
- Lady Liberty Reverse Statue of Liberty (1886) // Presidential $1 coin. United States Mint, 2010. Посетен на 2010-07-29. (на английски)