Завод за тежко машиностроене – Радомир: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 109.121.243.169 (б.), към версия на Nk |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
== История == |
== История == |
||
Изграждането на голям завод за производство на нестандартно оборудване за промишлеността в Радомир се планира от средата на 70-те години, като целта е той да даде заетост на работниците след планираното закриване на нерентабилните каменовъглени „[[Мини – Перник]]“ и амортизирания [[Машиностроителен завод „Струма“]]. Проектът има голямо политическо значение, като с него са ангажирани членът на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] [[Огнян Дойнов]] и лично |
Изграждането на голям завод за производство на нестандартно оборудване за промишлеността в Радомир се планира от средата на 70-те години, като целта е той да даде заетост на работниците след планираното закриване на нерентабилните каменовъглени „[[Мини – Перник]]“ и амортизирания [[Машиностроителен завод „Струма“]]. Проектът има голямо политическо значение, като с него са ангажирани членът на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] [[Огнян Дойнов]] и лично [[Тодор Живков]], който прави официално първата копка на обекта през декември 1976 година.{{hrf|Христов|2007|133 – 134, 137}} |
||
Заводът трябва да бъде създаден съвместно с японската компания „[[Кобе Стийл]]“, която трябва да предостави производствената технология, на базата на неин подобен завод в [[Такасаго]], да управлява предприятието в продължение на 5 години и да организира износа срещу конвертируема валута на продукция за 200 – 300 милиона долара годишно, тъй като планираният капацитет на завода далеч надхвърля потреблението в България. Със своя мащаб и неясна рентабилност проектът предизвиква възраженията на [[Министерство на финансите|Министерството на финансите]], [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|Министерството на строителството]] и [[Българска народна банка|Българската народна банка]], но въпреки това реализацията му започва поради силния натиск от политическото ръководство.{{hrf|Христов|2007|134 – 138}} |
Заводът трябва да бъде създаден съвместно с японската компания „[[Кобе Стийл]]“, която трябва да предостави производствената технология, на базата на неин подобен завод в [[Такасаго]], да управлява предприятието в продължение на 5 години и да организира износа срещу конвертируема валута на продукция за 200 – 300 милиона долара годишно, тъй като планираният капацитет на завода далеч надхвърля потреблението в България. Със своя мащаб и неясна рентабилност проектът предизвиква възраженията на [[Министерство на финансите|Министерството на финансите]], [[Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България|Министерството на строителството]] и [[Българска народна банка|Българската народна банка]], но въпреки това реализацията му започва поради силния натиск от политическото ръководство.{{hrf|Христов|2007|134 – 138}} |
Версия от 20:37, 23 август 2017
Завод за тежко машиностроене – Радомир | |
Закриване | 1991 г. |
---|---|
Седалище | Радомир, България, България |
Продукти | Машини |
Собственик | България |
Местоположение |
Заводът за тежко машиностроене – Радомир е машиностроително предприятие в град Радомир, България. Изграждането му започва в началото на 80-те години и не е напълно завършено при срива на комунистическия режим. През 1991 година е разделен на 5 самостоятелни предприятия.[1]
История
Изграждането на голям завод за производство на нестандартно оборудване за промишлеността в Радомир се планира от средата на 70-те години, като целта е той да даде заетост на работниците след планираното закриване на нерентабилните каменовъглени „Мини – Перник“ и амортизирания Машиностроителен завод „Струма“. Проектът има голямо политическо значение, като с него са ангажирани членът на Политбюро Огнян Дойнов и лично Тодор Живков, който прави официално първата копка на обекта през декември 1976 година.[2]
Заводът трябва да бъде създаден съвместно с японската компания „Кобе Стийл“, която трябва да предостави производствената технология, на базата на неин подобен завод в Такасаго, да управлява предприятието в продължение на 5 години и да организира износа срещу конвертируема валута на продукция за 200 – 300 милиона долара годишно, тъй като планираният капацитет на завода далеч надхвърля потреблението в България. Със своя мащаб и неясна рентабилност проектът предизвиква възраженията на Министерството на финансите, Министерството на строителството и Българската народна банка, но въпреки това реализацията му започва поради силния натиск от политическото ръководство.[3]
След продължителен период на изграждане, в хода на който планираният капацитет на завода и инвестициите постоянно нарастват, първите производствени мощности започват да функционират през 1985 година. През 1986 година отношенията с „Кобе Стийл“ са прекратени под натиска на Съветския съюз, като по-късно Дойнов обвинява за това „долнопробна интрига“ на своя политически съперник в партийното ръководство Андрей Луканов. Направен е опит за съвемстна работа със съветския Новокраматорски маишиностроителен завод, който също се проваля.[4]
По разчети от началото на 90-те години, в завода са инвестирани 1,4 милиарда лева, почти изцяло от преки инвестиции или кредити от държавния бюджет или Българската народна банка. В същото време общият обем на произведената продукция за 1980 – 1990 година е за едва 602 милиона лева, като основната част от капицитета на предприятието е неизползван – през 1989 година натоварването на производствените мощности е 12,5%, а през 1990 година – 5,8%. Заводът работи на планирана загуба, покривана с държавни дотации, надхвърлящи половината от стойността на произведената продукция, и към 1991 година е във фактически фалит – не само не може да обслужва кредитите си, но и няма средства за изплащане на заплати.[5]
Бележки
- ↑ http://www.besttechnica.bg/about.php
- ↑ Христов 2007, с. 133 – 134, 137.
- ↑ Христов 2007, с. 134 – 138.
- ↑ Христов 2007, с. 142 – 144.
- ↑ Христов 2007, с. 145 – 148.
- Цитирани източници
- Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7.