Георги Тодоров

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

---

Георги Тодоров
български военен деец
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1879 – 1919
Род войски	пехота
Битки/войни	Бой при Булаир Битка при Калиманци Първа световна война Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Pour le Mérite Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ Орден „Стара планина“ „За заслуга“
Образование	Академия на Генералния щаб Национален военен университет Болградска гимназия
Дата и място на раждане	10 август 1858 г. Болград, Молдова
Дата и място на смърт	16 ноември 1934 г. София, България
Георги Тодоров в Общомедия

Георги Стоянов Тодоров е опълченец, български офицер, генерал от пехотата, брат на академик Александър Теодоров-Балан и на софийския кмет Мартин Тодоров.

Биография

Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва Болградската гимназия.

Руско-турска война (1877 – 1878)

По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно унтерофицерско звание.

След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание подпоручик. На 30 август 1882 г. е повишен в поручик. През същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). На 30 август 1885 г. е повишен в звание капитан.

Сръбско-българска война (1885)

Взима участие в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към Видинската крепост сръбски части. Участва в боевете при Кула (4 ноември), Акчар (14 ноември) и Гайтанци (15 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.

След войната служи в IV пехотен плевенски полк, а от март 1886 г. – в I пехотен софийски полк. Съдейства на участниците в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание майор, 1 януари 1892 г. – в подполковник, а на 1 януари 1896 г. – в полковник.

През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в Севлиево, а през 1905 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. Командир на II-ра бригада от VI пехотна бдинска дивизия. По-късно е командир на XIX-ти пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в звание генерал-майор и назначен за началник на VII пехотна рилска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.

По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на Седма пехотна рилска дивизия при нейното настъпление към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при Булаир. Участва и в отблъсването на турския десант при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 – 18 юли). След войната става инспектор на II военно-инспекционна област.

Първа световна война (1915 – 1918)

На 2 август 1915 година е повишен в звание генерал-лейтенант. През Първата световна война е командир на II българска армия (октомври 1915 – декември 1916), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия.

В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в Свети Врач. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от бял и черен бор.

През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.

От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия. Като такъв е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него Димитър Азманов пише:

„

„Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля“

“

През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 година. През 1926 – 1927 година е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на младото поколение дейци на ВМРО начело с Иван Михайлов.

Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.

На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).

Награди

Паметник на ген. Тодоров в парк „Св. Врач“, Сандански

• Орден „За храброст“ II, III и IV ст., 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове по средата, IV ст. и V ст. без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ III ст. на военна лента
• Народен орден „За военна заслуга“ I ст. с военно отличие и брилянти (1919)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно
• Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Турция, (18 декември 1915)

Библиография

• Тодоров, Г., Действията на летучия отряд във войната, София, 1910

Източници

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, стр. 107 – 108
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 214 – 215

Външни препратки

• Ген. Георги Тодоров – водачът на славната седма пехотна Рилска дивизия

• Портал „Военна история на България“