Георги Тодоров: Разлика между версии
м Disambiguated: Булаир → Булаир (Вилает Чанаккале); форматиране: 11x тире-числа, 8x тире, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име = Георги Тодоров |
| име = Георги Тодоров |
||
| описание = български военен деец |
| описание = български военен деец |
||
| години на служба = 1879 |
| години на служба = 1879 – 1919 |
||
| място на раждане = [[Картинка:Flag of Moldavia.svg|23px|border]] [[Болград]], [[Княжество Молдова|Молдова]] |
| място на раждане = [[Картинка:Flag of Moldavia.svg|23px|border]] [[Болград]], [[Княжество Молдова|Молдова]] |
||
| място на смърт = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|23px|border]] [[София]], [[Царство България|България]] |
| място на смърт = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|23px|border]] [[София]], [[Царство България|България]] |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Георги Стоянов Тодоров''' е опълченец, български [[офицер]], [[генерал от пехотата]], брат на академик [[Александър Теодоров-Балан]] |
'''Георги Стоянов Тодоров''' е опълченец, български [[офицер]], [[генерал от пехотата]], брат на академик [[Александър Теодоров-Балан]] и на софийския кмет [[Мартин Тодоров]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в [[Болград]], [[Бесарабия]]. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]]. |
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в [[Болград]], [[Бесарабия]]. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва [[Болградска гимназия|Болградската гимназия]]. |
||
=== Руско-турска война (1877 |
=== Руско-турска война (1877 – 1878) === |
||
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно унтерофицерско звание. |
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно унтерофицерско звание. |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
||
След войната служи в [[ Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. |
След войната служи в [[ Четвърти пехотен плевенски полк|IV пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. – в [[Първи пехотен софийски полк|I пехотен софийски полк]]. Съдейства на участниците в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание [[майор]], 1 януари 1892 г. – в [[подполковник]], а на 1 януари 1896 г. – в [[полковник]]. |
||
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 1905 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. Командир |
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 1905 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. Командир на II-ра бригада от [[Шеста пехотна бдинска дивизия|VI пехотна бдинска дивизия]]. По-късно е командир на XIX-ти пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в звание [[генерал-майор]] и назначен за началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|VII пехотна рилска дивизия]]. |
||
=== Балканска война (1912 |
=== Балканска война (1912 – 1913) === |
||
[[Файл:General Georgi Todorov 1913.jpg|мини|Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.|alt=Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.]] |
[[Файл:General Georgi Todorov 1913.jpg|мини|Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.|alt=Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.]] |
||
По време на [[Балканската война]] (1912 |
По време на [[Балканската война]] (1912 – 1913) е командир на [[Седма пехотна рилска дивизия]] при нейното настъпление към [[Солун]] (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при [[Булаир (Вилает Чанаккале)|Булаир]]. Участва и в отблъсването на [[Шаркьойски десант|турския десант при Шаркьой]]. |
||
=== Междусъюзническа война (1913) === |
=== Междусъюзническа война (1913) === |
||
По време на [[Междусъюзническата война]] (1913) неговата дивизия се сражава при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] (4 |
По време на [[Междусъюзническата война]] (1913) неговата дивизия се сражава при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] (4 – 18 юли). След войната става инспектор на II военно-инспекционна област. |
||
=== Първа световна война (1915 |
=== Първа световна война (1915 – 1918) === |
||
На 2 август 1915 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на II българска армия (октомври 1915 |
На 2 август 1915 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на II българска армия (октомври 1915 – декември 1916), която настъпва в [[Македония (област)|Македония]] и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия. |
||
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 |
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.</ref> |
||
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. |
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]]. |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}} |
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}} |
||
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Св. Неделя“]] през 1925 година. През 1926 |
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Св. Неделя“]] през 1925 година. През 1926 – 1927 година е назначен за окръжен управител на [[Петрички окръг]]. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на младото поколение дейци на [[ВМРО]] начело с [[Иван Михайлов]].<ref>Георгиев, Георги. „Вътрешната македонска революционна организация и дейността на генерал Георги Тодоров като Петрички окръжен управител 1926 – 1927 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 67 – 78.</ref> |
||
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София. |
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София. |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
* Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента |
* Орден „[[За заслуга]]“ на обикновена лента |
||
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> |
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> |
||
* Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Турция, (18 декември 1915)<ref>Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 |
* Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Турция, (18 декември 1915)<ref>Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517</ref> |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, стр. 107 |
* Недев, С., ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, стр. 107 – 108 |
||
* {{cite book | title = Съединението 1885 |
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}, стр. 214 – 215 |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 73: | Ред 73: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [https://www.bulgarianhistory.org/people/voenni/general-georgi-todorov/ Ген. Георги Тодоров |
* [https://www.bulgarianhistory.org/people/voenni/general-georgi-todorov/ Ген. Георги Тодоров – водачът на славната седма пехотна Рилска дивизия] |
||
{{Генерали от Третото българско царство}} |
{{Генерали от Третото българско царство}} |
Версия от 03:48, 25 август 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.
Георги Тодоров | |
български военен деец | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1879 – 1919 |
Род войски | |
Битки/войни | Бой при Булаир Битка при Калиманци Първа световна война Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | Pour le Mérite Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ Орден „Стара планина“ „За заслуга“ |
Образование | Академия на Генералния щаб Национален военен университет Болградска гимназия |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 16 ноември 1934 г.
|
Георги Тодоров в Общомедия |
Георги Стоянов Тодоров е опълченец, български офицер, генерал от пехотата, брат на академик Александър Теодоров-Балан и на софийския кмет Мартин Тодоров.
Биография
Георги Тодоров е роден на 10 август 1858 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на българи-преселници. Завършва Болградската гимназия.
Руско-турска война (1877 – 1878)
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно унтерофицерско звание.
След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание подпоручик. На 30 август 1882 г. е повишен в поручик. През същата година постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). На 30 август 1885 г. е повишен в звание капитан.
Сръбско-българска война (1885)
Взима участие в Сръбско-българската война (1885) като началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите към Видинската крепост сръбски части. Участва в боевете при Кула (4 ноември), Акчар (14 ноември) и Гайтанци (15 ноември). Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.
След войната служи в IV пехотен плевенски полк, а от март 1886 г. – в I пехотен софийски полк. Съдейства на участниците в детронирането на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание майор, 1 януари 1892 г. – в подполковник, а на 1 януари 1896 г. – в полковник.
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в Севлиево, а през 1905 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. Командир на II-ра бригада от VI пехотна бдинска дивизия. По-късно е командир на XIX-ти пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в звание генерал-майор и назначен за началник на VII пехотна рилска дивизия.
Балканска война (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на Седма пехотна рилска дивизия при нейното настъпление към Солун (Македонския фронт и Галиополския полуостров). През януари 1913 г. дивизията му отблъсква турците при Булаир. Участва и в отблъсването на турския десант при Шаркьой.
Междусъюзническа война (1913)
По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 – 18 юли). След войната става инспектор на II военно-инспекционна област.
Първа световна война (1915 – 1918)
На 2 август 1915 година е повишен в звание генерал-лейтенант. През Първата световна война е командир на II българска армия (октомври 1915 – декември 1916), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия.
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в Свети Врач. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от бял и черен бор.[1]
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.
От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия. Като такъв е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при Добро поле и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него Димитър Азманов пише:
„ | „Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля“[2] | “ |
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 година. През 1926 – 1927 година е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на младото поколение дейци на ВМРО начело с Иван Михайлов.[3]
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.
На негово име е наречена гара Генерал Тодоров и село Генерал Тодоров (край Петрич).
Награди
- Орден „За храброст“ II, III и IV ст., 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. с мечове по средата, IV ст. и V ст. без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ III ст. на военна лента
- Народен орден „За военна заслуга“ I ст. с военно отличие и брилянти (1919)
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[4]
- Орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, Турция, (18 декември 1915)[5]
Библиография
- Тодоров, Г., Действията на летучия отряд във войната, София, 1910
Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, стр. 107 – 108
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 214 – 215
Бележки
- ↑ Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29 – 31.
- ↑ Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237
- ↑ Георгиев, Георги. „Вътрешната македонска революционна организация и дейността на генерал Георги Тодоров като Петрички окръжен управител 1926 – 1927 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 67 – 78.
- ↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517
Външни препратки
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Военачалници през Балканските войни
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Македонски фронт през Първата световна война
- Първи випуск на военното училище в София
- Български офицери от Бесарабия
- Български опълченци
- Носители на орден „За храброст“ II степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Носители на орден „Стара планина“
- Родени в Болград
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „За храброст“ IV степен