Таско Стоилков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
{{Депутат-България|21о=1|22о=1|24о=1|25о=1}} |
{{Депутат-България|21о=1|22о=1|24о=1|25о=1}} |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Yane Sandanski Letter 1 August 1912.jpg|мини|дясно|250п|Пълномощно на Стоилков от [[Яне Сандански]], 1 август 1912 г.]] |
|||
'''Таско Стойчев Стоилков''', известен и като '''Таско Кочерински'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]] и [[политик]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Таско Стойчев Стоилков''', известен и като '''Таско Кочерински'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]] и [[политик]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
Версия от 09:01, 25 август 2017
| Таско Стоилков | |
| български революционер и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
Таско Стойчев Стоилков, известен и като Таско Кочерински[1], е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Стоилков е роден в село Кочериново (сега град) на 5 ноември 1880 година. Завършва основно образование в родното си село. Влиза във ВМОРО и става четник на Яне Сандански.
След Илинденско-Преображенското въстание оглавява пункта на ВМОРО в Дупница. След възстановяването на ВМОРО в 1910 година Стоилков става войвода на чета. При избухването на Балканската война в 1912 година четата на Стоилков участва в освобождението на Разлога. В Междусъюзническата война Таско Стоилков е доброволец в 4-та Битолска дружина на Македоно-одринското опълчение. Ранен е на 9 юли и е отличен с орден „За храброст“ IV степен.[2] През Първата световна война Стоилков е началник на разузнавателно отделение на Македонския фронт.
След войната Стоилков участва във възстановяването на ВМРО. В 1923 година е избран за народен представител в XXI Обикновено Народно събрание, през 1927 година – в XXII ОНС, през 1938 г. – в XXIV ОНС и през 1940 в XXV ОНС. През март 1943 година Таско Стоилков е един от 43-мата народни представители подписали инициираното от Димитър Пешев протестно писмо против депортацията на българските евреи.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Стоилков е съден от Народния съд. Лежи в затвора и е интериран.[3][4]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.651.
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД.[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
