Трибун: Разлика между версии
Граматически поправки и добавени --препратки за "вето" и др. понятия |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Трибун''' е длъжност в [[Древен Рим]]. |
'''Трибун''' е длъжност в [[Древен Рим]]. |
||
'''Военен трибун''' (''на [[латински]]'': ''tribunus militum'') е командна длъжност в римския легион. В епохата на [[Древноримска република|Републиката]] военният трибун |
'''Военен трибун''' (''на [[латински]]'': ''tribunus militum'') е командна длъжност в римския легион. В епохата на [[Древноримска република|Републиката]] военният трибун командва [[римски легион|легион]]. В епохата на [[Римска империя|Империята]] във всеки легион има по един военен трибун от [[сенатор]]ите (втори по старшинство в легиона след [[легат]]ите) и пет – от съсловието на [[Конник|конници]]те. |
||
'''Народните трибуни''' (''на латински'': ''tribunus plebis'', букв. плебейски трибун) |
'''Народните трибуни''' (''на латински'': ''tribunus plebis'', букв. плебейски трибун) са длъжностни лица, (от [[490 пр.н.е.]]) ежегодно избирани от плебеите на събранията по племена „[[триба|триби]]“. Длъжността народен трибун е въведена, за да бъдат защитени правата на [[плебеи]]те от произвола на [[магистрат]]ите, избирани сред [[патриций|патрициите]]. |
||
Трибуните |
Трибуните имат право да налагат „[[вето]]“ върху разпорежданията или постановленията на [[сенат]]а и на всички [[магистрат]]и (освен [[диктатор]]а и [[цензор]]а), да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните [[комиции]] и сената и да ги председателстват, да издават [[Едикт|едикти]] и да предлагат законопроекти. |
||
[[Файл:Tribuno.jpg|ляво|мини|'''Военен трибун''', възстановка ]] |
[[Файл:Tribuno.jpg|ляво|мини|'''Военен трибун''', възстановка ]] |
||
Личността на народния трибун |
Личността на народния трибун е считана за неприкосновена. Народните трибуни са задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямат право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им е ограничена в чертите на града (вж. „[[померий]]“). |
||
Най-висок подем римската демокрация |
Най-висок подем римската демокрация има при дейността на народните трибуни [[Тиберий Гракх|Тиберий]] и [[Гай Гракх]]. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни губи самостоятелното си значение, но продължава да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора. |
||
Народният трибунат |
Народният трибунат просъществува до [[3 век]]. |
||
⚫ | |||
==Вижте също== |
== Вижте също == |
||
* [[Магистратура (Древен Рим)|Магистратура]] |
* [[Магистратура (Древен Рим)|Магистратура]] |
||
* [[Списък на народните трибуни в Римската република]] |
* [[Списък на народните трибуни в Римската република]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Древноримски титли]] |
[[Категория:Древноримски титли]] |
||
[[Категория:Народни трибуни| ]] |
[[Категория:Народни трибуни| ]] |
Версия от 12:10, 29 август 2017
Част от серията статии за | ||
Древен Рим | ||
---|---|---|
Периоди | ||
|
||
Обикновени магистратури | ||
|
||
Извънредни магистратури | ||
|
||
Мандатни длъжности | ||
|
||
Институции, римско право | ||
|
Трибун е длъжност в Древен Рим.
Военен трибун (на латински: tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командва легион. В епохата на Империята във всеки легион има по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет – от съсловието на конниците.
Народните трибуни (на латински: tribunus plebis, букв. плебейски трибун) са длъжностни лица, (от 490 пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по племена „триби“. Длъжността народен трибун е въведена, за да бъдат защитени правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.
Трибуните имат право да налагат „вето“ върху разпорежданията или постановленията на сената и на всички магистрати (освен диктатора и цензора), да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
Личността на народния трибун е считана за неприкосновена. Народните трибуни са задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямат право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им е ограничена в чертите на града (вж. „померий“).
Най-висок подем римската демокрация има при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни губи самостоятелното си значение, но продължава да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора.
Народният трибунат просъществува до 3 век.