Щерьо Михайлов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Ред 14: Ред 14:
Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турска война]]. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и се сражава в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].<ref name="Македонците 37">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.</ref> Михайлов е един от петимата знаменосци на [[Самарското знаме]]. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с [[Георгиевски кръст]].
Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турска война]]. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и се сражава в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].<ref name="Македонците 37">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.</ref> Михайлов е един от петимата знаменосци на [[Самарското знаме]]. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с [[Георгиевски кръст]].


След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] Михайлов е войвода на сборната чета в село [[Долно Драглище|Долно Драглища]], като се проявява в сраженията. Въстанникът Илия Грънчаров пише:
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] Михайлов е войвода на сборната чета в село [[Долно Драглище|Долно Драглища]], като се проявява в сраженията. Въстаникът Илия Грънчаров пише:


{{цитат|За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]] с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. [[Рила (град)|Рила]]). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.<ref>[http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_4.html Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.]</ref>}}
{{цитат|За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]] с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. [[Рила (град)|Рила]]). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.<ref>[http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_4.html Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.]</ref>}}

Версия от 07:01, 30 август 2017

Щерьо Михайлов
български революционер

Роден
1856 г.
Починал
Щерьо Михайлов в Общомедия

Щерьо Михайлов Цигудевски[1] или Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца[2] или Македонеца,[2] е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското национално-освободително движение в Македония.

Биография

Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Република Македония. Участник е в легиите на Георги Сава Раковски.[1] Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.[2]

Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).[3] Михайлов е един от петимата знаменосци на Самарското знаме. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст.

След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглища, като се проявява в сраженията. Въстаникът Илия Грънчаров пише:

За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[4]

В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Рилското дружество.[5]

Умира в Рила в 1911 година.[6]

Бележки

  1. а б Енциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр. 711.
  2. а б в Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  4. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  6. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.