Пеньо Русев

Пеньо Русев
Български писател, литературен историк и критик
Роден	29 август 1919 г. Трояново, България
Починал	17 януари 1982 г. София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Литературна критика
Работил в	Институт за българска литература при БАН Великотърновски университет ВИТИЗ

Пеньо Николов Русев е български писател, литературен историк и критик.

Биография

Роден е на 29 август 1919 г. в село Трояново, Бургаско. Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 1943 г. От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Психология на художественото възприемане“ в Ленинград (днес Санкт Петербург).

Заместник-ректор и ректор е на Великотърновския университет (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.).

Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г.

Умира на 17 януари 1982 г. в София.

Библиография

• „Ние и те“ (разкази и скици, 1947 г.),
• „Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба“ (1947 г.),
• „Творчеството на Елин Пелин до Балканската война“ (1954 г.),
• „История на българската литература от Смирненски до наши дни“ (1957 г.),
• „Никола Вапцаров“ (1965 г.),
• „Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература“ (в съавторство с Ангел Давидов, 1966 г.),
• „За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане“ (1968 г.),
• „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак“ (в съавторство с Иван Гълъбов, Ангел Давидов и Георги Данчев, 1972 г.),
• „Как възприемаме художествените произведения“ (1975 г.).
• „Психология на творчеството“ (в съавторство с Генчо Пирьов, 1981 г.)

Външни препратки

• Пеньо Русев в сп. Литературна мисъл