Емона (залив в Антарктика): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Ред 5: Ред 5:
[[File:Emona.jpg|thumb|Заливът Емона сниман от връх [[Лясковец (връх)|връх Лясковец]] в планината Тангра.]]
[[File:Emona.jpg|thumb|Заливът Емона сниман от връх [[Лясковец (връх)|връх Лясковец]] в планината Тангра.]]
[[File:Emona-Greenpeace.jpg|мини|Заливът Емона сниман от базата Свети Климент Охридски]]
[[File:Emona-Greenpeace.jpg|мини|Заливът Емона сниман от базата Свети Климент Охридски]]
'''Заливът Емона''' ({{lang-en|''Emona Anchorage''}}) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската [[Свети Климент Охридски (база) | база Св. Климент Охридски]]. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на [[Перуника (ледник) | ледника Перуника]], и на северозапад от [[Пимпирев бряг]] в частта му североизточно от [[Смолян (нос) | нос Смолян]]. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при [[Алеко (нос) | нос Алеко]] и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век.
'''Заливът Емона''' ({{lang-en|''Emona Anchorage''}}) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската [[Свети Климент Охридски (база)|база Св. Климент Охридски]]. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на [[Перуника (ледник)|ледника Перуника]], и на северозапад от [[Пимпирев бряг]] в частта му североизточно от [[Смолян (нос)|нос Смолян]]. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при [[Алеко (нос)|нос Алеко]] и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век.
[[Координати]]те му са: {{coord|62|37|35|S|60|22|20|W|}}
[[Координати]]те му са: {{coord|62|37|35|S|60|22|20|W|}}
Наименуван на селището [[Емона]] в Източна България. Името е официално дадено на [[16 март]] [[1994]] г.
Наименуван на селището [[Емона]] в Източна България. Името е официално дадено на [[16 март]] [[1994]] г.

Версия от 22:19, 31 август 2017

Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови
Залив Емона
Топографска карта на централно-източната част на остров Ливингстън
Заливът Емона сниман от връх връх Лясковец в планината Тангра.
Заливът Емона сниман от базата Свети Климент Охридски

Заливът Емона (Шаблон:Lang-en) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров Ливингстън, използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската база Св. Климент Охридски. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на ледника Перуника, и на северозапад от Пимпирев бряг в частта му североизточно от нос Смолян. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при нос Алеко и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Координатите му са: 62°37′35″ ю. ш. 60°22′20″ з. д. / 62.626389° ю. ш. 60.372222° з. д. Наименуван на селището Емона в Източна България. Името е официално дадено на 16 март 1994 г.

Българско топографско проучване през 1994/1995 г., 1995/1996 г., Тангра 2004/05 и 2009/2010 г. Британско картографиране от 1968 г., чилийско от 1971 г., аржентинско от 1980 г., испанско от 1991 г., българско от 2005 г., 2009 г., и 2010 г. (водната част прилежаща към българската база).

Вижте също

Карти

Карта на о. Ливингстън

Външни препратки