Къкринско ханче: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
'''Къкринското ханче''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] в [[Ловеч]], [[България]].
'''Къкринското ханче''' е обект на [[Регионален исторически музей, Ловеч|Регионален исторически музей]] в [[Ловеч]], [[България]].


==Местоположение==
== Местоположение ==
Намира се в село [[Къкрина]], [[община Ловеч]].
Намира се в село [[Къкрина]], [[община Ловеч]].


==История==
== История ==
В него отсяда [[Васил Левски]] и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на [[27 декември]] [[1872]] г.
В него отсяда [[Васил Левски]] и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на [[27 декември]] [[1872]] г.


От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [[Къкрина]] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев- Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]].
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. [[Къкрина]] е наето от [[Ловчански частен революционен комитет|Ловчанския частен революционен комитет]]. За ханджия е определен [[Христо Цонев Латинеца|Христо Цонев–Латинеца]], местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]].


Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители [[Никола Цвятков]] и [[Христо Цонев Латинеца]]. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р [[Параскев Стоянов]], заедно с [[Никола Цвятков]], посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На [[26 декември]] [[1901]] г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители [[Никола Цвятков]] и [[Христо Цонев Латинеца]]. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р [[Параскев Стоянов]], заедно с [[Никола Цвятков]], посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На [[26 декември]] [[1901]] г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.
Ред 36: Ред 36:
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.<ref>Известия на РИМ – Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42 – 46 </ref>
На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.<ref>Известия на РИМ – Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42 – 46 </ref>


==Туризъм==
== Туризъм ==
* Къкринското ханче е под номер 30 в [[100 национални туристически обекта|стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]].
* Къкринското ханче е под номер 30 в [[100 национални туристически обекта|стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]].


Ред 53: Ред 53:
</gallery>
</gallery>


==Външни препратки==
== Външни препратки ==
* [http://web.orbitel.bg/willow/levski/yuri/index.html Снимки на Къкринското ханче]
* [http://web.orbitel.bg/willow/levski/yuri/index.html Снимки на Къкринското ханче]
* [http://www.jogyjogy.com/watch.php?id=1c97d Видео на Къкринското ханче]
* [http://www.jogyjogy.com/watch.php?id=1c97d Видео на Къкринското ханче]
* [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/села-деветашко-плато/къкрина/ забележителности: с. Къкрина | Деветашкото плато]
* [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/села-деветашко-плато/къкрина/ забележителности: Къкрина и Деветашкото плато]


[[Категория:Музеи на Васил Левски]]
[[Категория:Музеи на Васил Левски]]

Версия от 00:04, 1 септември 2017

Музей
„Къкринско ханче“
МестоположениеКъкрина
ТематикаИстория на залавянето на Васил Левски
Основан10 май 1931 г.
Обект на БТСФайл:Opoznai-bg.gif 30
Печатима
Работно време
Лятно работно време8.30 – 12.00/13.30–17.30
(почивни дни: няма)
Зимно работно време8.00 – 12.00/13.00–17.00
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Адрес5544 Къкрина
Община Ловеч
Телефон06928/23 – 10
СайтОфициален сайт
Фейсбук
rim_lovech1895@abv.bg
Карта
Местоположение в Къкрина

Къкринското ханче е обект на Регионален исторически музей в Ловеч, България.

Местоположение

Намира се в село Къкрина, община Ловеч.

История

В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев–Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.

Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.[1]

Туризъм

Източници

  1. ↑ Известия на РИМ – Ловеч, т. VII, Лалев Ив., Къкринското ханче, с. 42 – 46

Галерия

  • Васил Левски
    Васил Левски
  • Никола Цвятков и Христо Цонев (Латинеца)
    Никола Цвятков и Христо Цонев (Латинеца)
  • Къкринско ханче
    Къкринско ханче
  • Къкринско ханче
    Къкринско ханче
  • Къкринско ханче
    Къкринско ханче
  • Къкринско ханче
    Къкринско ханче

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Къкринско_ханче&oldid=8054415“.