Министерство на съобщенията на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Министерството на съобщенията''' (МС) е [[българия|българска]] [[държавна институция]] с ранг на [[министерство]], съществувалa в периода 1934–1935 година<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_K1.pdf Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I - Органи на власт и управление, София 2005, с. ?.</ref>.
'''Министерството на съобщенията''' (съкратено '''МС''') е [[държавна институция]] в [[България]] с ранг на [[министерство]], съществувалa в периода 1934 – 1935 година<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_K1.pdf Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I - Органи на власт и управление, София, 2005</ref>.


== История ==
== История ==
Министерство на съобщенията е създадено с изменение на конституцията от [[19 май]] [[1934]] г., с закриване на старите [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] и [[министър на железниците, пощите и телеграфите|Министерство на железниците, пощите и телеграфите]]. На 21 април 1935 г. МНС се закрива с Указ № 120 и се възстановяват старите министерства.
Създадено е с изменение на конституцията от [[19 май]] [[1934]] г. чрез на сливането на предишните [[Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] и [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите на България|Министерство на железниците, пощите и телеграфите]]. На 21 април 1935 г. МНС се закрива с Указ № 120 и се възстановяват старите министерства.


== Министри ==
== Министри ==
=== Министър на народното стопанство (1934–1935) ===
; Министър на съобщенията (1934 – 1935)
{{министър начало}}
{{министър начало}}
{{министър|51|[[Никола Захариев]]|[[19 май]] [[1934]]|[[22 януари]] [[1935]]|Звено}}
{{министър|51|[[Никола Захариев]]|[[19 май]] [[1934]]|[[22 януари]] [[1935]]|Звено}}
Ред 12: Ред 12:
{{министър край}}
{{министър край}}


== Виж също ==
== Бележки ==
{{бел1}}
* [[Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството]]
* [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите на България|Министерство на железниците, пощите и телеграфите]]


== Литература ==
== Литература ==
* {{ташев}}
* {{ташев}}
* {{цураков}}
* {{цураков}}

== Бележки ==
{{бел1}}

{{нормативен контрол|TYP=p|GND=|VIAF=150105489|LCCN=n/81/048104}}
{{нормативен контрол|TYP=p|GND=|VIAF=150105489|LCCN=n/81/048104}}


[[Категория:Списъци на заемали длъжности|Съобщения]]
[[Категория:Исторически министерства в България|Съобщения]]
[[Категория:Исторически министерства в България|Съобщения]]
[[Категория:Списъци на заемали длъжности|Съобщения]]
[[Категория:Министри на съобщенията на България|Съобщения]]
[[Категория:Министри на съобщенията на България|Съобщения]]

Версия от 09:36, 1 септември 2017

Министерството на съобщенията (съкратено МС) е държавна институция в България с ранг на министерство, съществувалa в периода 1934 – 1935 година[1].

История

Създадено е с изменение на конституцията от 19 май 1934 г. чрез на сливането на предишните Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите. На 21 април 1935 г. МНС се закрива с Указ № 120 и се възстановяват старите министерства.

Министри

Министър на съобщенията (1934 – 1935)
правителство име дати партия
51 Никола Захариев 19 май 1934 – 22 януари 1935 Звено
52 Никола Захариев 22 януари 1935 – 21 април 1935 Звено
53 Тодор Кожухаров 21 април 1935 – 21 април 1935 безпартиен

Бележки

  1. Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I - Органи на власт и управление, София, 2005

Литература

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.