Пий IX: Разлика между версии
м Шаблон:Инфокутия папа → Шаблон:Папа |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Папа| |
{{Папа| |
||
Име=Пий IX| |
Име=Пий IX| |
||
изображение=[[Image: |
изображение=[[Image:IX. Piusz pápa.jpg|250px]]| |
||
рождено_име=Джовани Мария Мастаи-Ферети| |
рождено_име=Джовани Мария Мастаи-Ферети| |
||
понтификат_начало=[[16 юни]] [[1846]] г.| |
понтификат_начало=[[16 юни]] [[1846]] г.| |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
'''Пий IX''' е [[римски папа]] от 16 юни 1846 г. до 7 февруари 1878 г. [[Понтификат]]ът му продължава 32 г. и е най-дългият в историята на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]. |
'''Пий IX''' е [[римски папа]] от 16 юни 1846 г. до 7 февруари 1878 г. [[Понтификат]]ът му продължава 32 г. и е най-дългият в историята на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]. |
||
Роден е в [[Сенигалия]] с името Джовани Мария Мастаи-Ферети ({{lang-it|Giovanni Maria Mastai-Ferretti}}). Първоначално познат като много либерален, тъй като с началото на понтификата си освобождава всички [[политически затворници]] на предшественика си Григорий XVI. Това се променя след няколко опита за покушение срещу него. [[Революцията на италианските държави]] от 1848 г. също допринася за промяната му, когато Пий IX бяга от Рим и цялата [[Папска държава]] попада в ръцете на революционната армия. Международната му политика спрямо великите сили [[Франция]], [[Германия]] и [[Русия]] се смята за неуспех и поради нестабилността и динамиката на светската власт в тези държави. Въпреки тези несполуки Пий IX е особено популярен сред католическите маси по целия свят, често и от състрадание и вкус към мъченичество |
Роден е в [[Сенигалия]] с името Джовани Мария Мастаи-Ферети ({{lang-it|Giovanni Maria Mastai-Ferretti}}). Първоначално познат като много либерален, тъй като с началото на понтификата си освобождава всички [[политически затворници]] на предшественика си Григорий XVI. Това се променя след няколко опита за покушение срещу него. [[Революцията на италианските държави]] от 1848 г. също допринася за промяната му, когато Пий IX бяга от Рим и цялата [[Папска държава]] попада в ръцете на революционната армия. Международната му политика спрямо великите сили [[Франция]], [[Германия]] и [[Русия]] се смята за неуспех и поради нестабилността и динамиката на светската власт в тези държави. Въпреки тези несполуки Пий IX е особено популярен сред католическите маси по целия свят, често и от състрадание и вкус към мъченичество – наричан е папа-затворник. Приема се като папа-мариан, защото преформулира и утвърждава [[Икуменизъм|екуменическото]] кредо в [[Непорочно зачатие|непорочното зачатие]]. |
||
{{Папа-мъниче}} |
{{Папа-мъниче}} |
Версия от 12:41, 1 септември 2017
Пий IX | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
16 юни 1846 г. – 7 февруари 1878 г. | |
Рождено име | Джовани Мария Мастаи-Ферети |
Предшественик | Григорий XVI |
Наследник | Лъв XIII |
Роден | |
Починал | 7 февруари 1878 г. (на 85 г.) |
Подпис | |
Пий IX в Общомедия |
Пий IX е римски папа от 16 юни 1846 г. до 7 февруари 1878 г. Понтификатът му продължава 32 г. и е най-дългият в историята на Римокатолическата църква.
Роден е в Сенигалия с името Джовани Мария Мастаи-Ферети (Шаблон:Lang-it). Първоначално познат като много либерален, тъй като с началото на понтификата си освобождава всички политически затворници на предшественика си Григорий XVI. Това се променя след няколко опита за покушение срещу него. Революцията на италианските държави от 1848 г. също допринася за промяната му, когато Пий IX бяга от Рим и цялата Папска държава попада в ръцете на революционната армия. Международната му политика спрямо великите сили Франция, Германия и Русия се смята за неуспех и поради нестабилността и динамиката на светската власт в тези държави. Въпреки тези несполуки Пий IX е особено популярен сред католическите маси по целия свят, често и от състрадание и вкус към мъченичество – наричан е папа-затворник. Приема се като папа-мариан, защото преформулира и утвърждава екуменическото кредо в непорочното зачатие.
Григорий XVI | → | римски папа (1846 – 1878) | → | Лъв XIII |
|