Зързе: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м села в македония
Ред 3: Ред 3:
| име = Зързе
| име = Зързе
| име-местно = Зрзе
| име-местно = Зрзе
| вид =
| вид = село
| знаме =
| знаме =
| герб =
| герб =

Версия от 20:07, 1 септември 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.

Зързе
Зрзе
— село —
„Свето Преображение Христово“
„Свето Преображение Христово“
41.5167° с. ш. 21.3531° и. д.
Зързе
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина653 m
Население64 души (2002)
Пощенски код7505
Зързе в Общомедия

Зързе (Шаблон:Lang-mk) е село в община Долнени на Република Македония. Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.

История

В 19 век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]

Личности

Родени в Зързе

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови