Карл VI: Разлика между версии
м Disambiguated: Мария Анна Баварска → Мария Анна Баварска (1734–1776) (2); форматиране: 4x нов ред, 3x тире, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor) |
м whitespaces |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| предшественик = [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]] |
| предшественик = [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]] |
||
| потомство = [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]], [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] |
| потомство = [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]], [[Мария Анна Баварска (1734–1776)|Мария Анна Баварска]] |
||
| наследник = [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII |
| наследник = [[Карл VII (Свещена Римска империя)|Карл VII]] |
||
| съпруга = [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]] |
| съпруга = [[Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел]] |
||
| втори брак = |
| втори брак = |
Версия от 21:08, 1 септември 2017
Карл VI | |
император на Свещената Римска империя, | |
Наследил | Йозеф I |
---|---|
Наследник | Карл VII |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Пълно име | Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус |
Други титли | крал на Бохемия, Унгария и Хърватия |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Хабсбурги |
Баща | Леополд I |
Майка | Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург |
Брак | Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел |
Потомци | Мария Терезия, Мария Анна Баварска |
Герб | |
Карл VI в Общомедия |
Карл VI (Шаблон:Lang-de, 1 октомври 1685 – 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.
Произход
Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.
Наследство
Карл е уговорен наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави Филип V свой наследник, Луи XIV нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство.
След като по-старият брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща в Австрия. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.
Управление и музика
Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна армия е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.
През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.
Брак и деца
Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-голямата дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747).
Деца достигнали до зряла възраст са:
-
Мария Терезия
дъщеря -
Мария Анна Баварска
дъщеря
Смърт и наследство
Има доказателства, че смъртта на императора е причинена от консумацията на ястие от зелени мухоморки. [1]
Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматичната санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.
След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII. [2]
След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия – Франц III Щефан – е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.
Източници
- León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 8403094094.
- Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3222121486.
Бележки
- ↑ Wasson RG. (1972). The death of Claudius, or mushrooms for murderers. Botanical Museum Leaflets, Harvard University 23(3):101 – 128.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.
|
|
|