Велика харта на свободите: Разлика между версии
м Disambiguated: опозиция → Опозиция (политика) |
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки) |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотингодишнина от подписването на важния документ. |
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотингодишнина от подписването на важния документ. |
||
== Външни |
== Външни препратки == |
||
* [http://nauka.bg/2015/79/Velika-harta-na-svobodite-na-angliiskoto-kralstvo-tekst-ot-1215-godina-2015.pdf Магна харта] (PDF) |
* [http://nauka.bg/2015/79/Velika-harta-na-svobodite-na-angliiskoto-kralstvo-tekst-ot-1215-godina-2015.pdf Магна харта] (PDF) |
||
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон] |
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон] |
Версия от 13:36, 2 септември 2017
Великата харта на свободите наричана също Магна харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.
Първоначално Великата харта е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).
Подписването на Магна харта става в резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от неуспеха на владетеля в битката при Бувин (1214), която струва на английските благородници повечето им владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарява феодалите с права и привилегии.
Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, но впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II. По времето на Хенри III са приети т.нар. Оксфордски провизии, които въвеждат допълнителни ограничения на кралската власт.
Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но изиграва значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.
Копия
Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.
Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.
През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.
През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотингодишнина от подписването на важния документ.