Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии
м whitespaces |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | '''Георги Василев паша''' ({{lang-ota|حسین حلمی پاشا}}, ) е османски държавник, 2 пъти [[велик везир]] на [[Османската империя]] в периода на Втората конституционна епоха<ref>Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272</ref> и съосновател на турския [[Червен полумесец]]<ref>Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77</ref>. |
||
{{Личност |
|||
| име-оригинал = حسین حلمی پاشا |
|||
| портрет = Hussein Hilmi.JPG |
|||
| категория = политик |
|||
| описание = османски държавник, паша |
|||
| роден-място = [[Лесбос]], [[Османска империя]] |
|||
| починал-място = [[Виена]], [[Австрия]] |
|||
}} |
|||
⚫ | ''' |
||
Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898-1902) вилаети, генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] (1902-1908), вътрешен министър (1908-1909), велик везир (1909-1910), правосъден министър (1912) и посланик в [[Австро-Унгария]] (1912-1918)<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227</ref>. |
Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898-1902) вилаети, генерален инспектор на [[Македония (област)|Македония]] (1902-1908), вътрешен министър (1908-1909), велик везир (1909-1910), правосъден министър (1912) и посланик в [[Австро-Унгария]] (1912-1918)<ref>Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227</ref>. |
Версия от 21:03, 2 септември 2017
Георги Василев паша (Шаблон:Lang-ota, ) е османски държавник, 2 пъти велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха[1] и съосновател на турския Червен полумесец[2].
Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898-1902) вилаети, генерален инспектор на Македония (1902-1908), вътрешен министър (1908-1909), велик везир (1909-1910), правосъден министър (1912) и посланик в Австро-Унгария (1912-1918)[3].
Биография
Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.
Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки валия на Аданския вилает (1897), после на Йеменския вилает (1898), който оглавява до 1902 година[5].
Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки Солунския, Битолския вилает и Косовския вилает) от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурската революция от юли 1908 година.
През 1906 година е награден с гръцки Орден на Спасителя, първа степен, но, както сам пише, отказва на гръцкия консул в Солун Ламброс Коромилас да го получи поради обвиненията от страна на българи и „зломишленици в Европа“ към османските чиновници, че са „благосклонно настроени към гръцките чети“.[6]
След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.
Заема поста министър на правосъдието (юли - октомври 1912 г.) в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава на поста до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:
„ | Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.[7] | “ |
Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.
Външни препратки
- "Хилми паша за новите Балкани (Интервю от запасния майор Д. Атанасов)", публикувано във в-к "Камбана", год. III, бр. 1815, София, 10 февруари 1914 г.
Бележки
- ↑ Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272
- ↑ Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77
- ↑ Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227
- ↑ Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45
- ↑ World Statesmen – Yemen
- ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 65-66.
- ↑ В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.
Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу | → | адански валия (април 1897 – ноември 1897) |
→ | Мехмед Шакир паша |
Ахмед Февзи паша | → | йеменски валия (май 1898 – октомври 1902) |
→ | Абдулах Решид паша Черкез |
… | → | генерален инспектор на Македония (1902 – юли 1908) |
→ | … |
… | → | вътрешен министър (1908 – 1909) |
→ | … |
Мехмед Саид паша | → | велик везир (14 февруари 1909 – 13 април 1909) |
→ | Ахмед Тефик паша |
Ахмед Тефик паша | → | велик везир (5 май 1909 – 12 януари 1910) |
→ | Ибрахим Хакъ паша |
Мехмед Мемдух бей | → | правосъден министър (22 юли 1912 – октомври 1912) |
→ | Халим бей Самипашазаде |