Елиза Бонапарт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:12, 3 септември 2017

Елиза Бонапарт (Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-it, * 3 януари 1777 в Аячо, Корсика, † 7 август 1820 във Вила Вичентина, Удине) в същност Мария Анна Елиза Бонапарте, е най-възрастната сестра на Наполеон I Бонапарт. Тя е княгиня на Лука и Пиомбино и велика херцогиня на Тоскана (1808–1814).

Елиза Бонапарт се омъжва на 1 май 1797 г. за корсиканския благородник Феличе Бачоки (1762–1841), който е издигнат като сенатор от Наполеон. На 27 юни 1805 г. е обявен за княз на Лука и Пиомбино като Феликс I до 1814/1815 г. Елиза всъщност управлява сама. Построява в Лука един нов палат, театър, баня и игрално казино, което Наполеон нарежда да бъде затворено. Тя строи пътища, отваря мини. От мрамора на Карара княгинята прави бюстове на брат си. В Карара тя отваря скулпторно училище. Помага на Николо Паганини като го назначава в капелата на нейния двор и го номинира на почетен капитан.

Елиза се разделя със съпруга си. Тя резидира в палацо Питти, а нейният съпруг – в палацо дела Крочета. Двамата имат различни извънбрачни афери.

След края на Наполеоновото господство Елиза и нейният съпруг живеят наблюдавани от австрийците в Триест. Тя получава титлата Contessa di Compiagano. Купува къща в града и във Вила Вичентина. През 1819 г. австрийците ѝ връщат нейните имоти в Италия. Тя ги продава, с което си осигурява добър живот. По-късно Елиза купува нов имот в Италия. Умира внезапно през 1820 г. от малария. Голяма част собствеността си тя завещава на децата си.

Деца

От съпруга си Елиза има пет деца, от които две достигат зряла възраст:

Феликс Наполеон Бачоки Левой (1798-1799)
~ (син) Бачиоки (1803-1803)
Елиза Наполеоне Бачоки Левой (1806-1869), омъжена за граф Кармрата-Пасионеи ди Мацолини
Жером Шарл Бачоки Левой (1810-1811)
Фредерик Наполеон Бачоки Левой (1814-1833)

Източници

David Stacton: Die Bonapartes. Zsolnay, Wien und Hamburg 1968, S.78-85, S.194f.
M. Bellacci, I Bonaparte, Mondadori, Milano 1973.
E. Lazzareschi, Elisa Buonaparte Baciocchi, Lucca 1983.
N. Tavera, Elisa Bonaparte Baciocchi principessa di Piombino, Firenze 1982.
Florence Vidal, Élisa Bonaparte, éd. Pygmalion, 2005. 310 p. (ISBN 2857049692)

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Елиза Бонапарт.

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[File:Guillaume Guillon-Lethière - Elisa Bonaparte.jpg|thumb|Елиза Бонапарт, 1806]]
 [[File:Blason Elisa Bonaparte (1777-1820).svg|thumb|Герб на Елиза Бонапарт]]
-'''Елиза Бонапарт''' ({{lang-fr|Élisa Bonaparte, Maria Anna Elisa Buonaparte}}, {{lang-it|Elisa Bonaparte Baciocchi}}, * [[3 януари]] [[1777]] в [[Аячо]], [[Корсика]], † [[7 август]] [[1820]] във [[Вила Вичентина]], [[Удине]]) в същност ''Мария Анна Елиза Бонапарте'', е най-голямата сестра на [[Наполеон I Бонапарт]]. Тя е [[Херцогство Лука|княгиня на Лука и Пиомбино]] и [[Велико херцогство Тоскана|велика херцогиня на Тоскана]] (1808–1814).
+'''Елиза Бонапарт''' ({{lang-fr|Élisa Bonaparte, Maria Anna Elisa Buonaparte}}, {{lang-it|Elisa Bonaparte Baciocchi}}, * [[3 януари]] [[1777]] в [[Аячо]], [[Корсика]], † [[7 август]] [[1820]] във [[Вила Вичентина]], [[Удине]]) в същност ''Мария Анна Елиза Бонапарте'', е най-възрастната сестра на [[Наполеон I Бонапарт]]. Тя е [[Херцогство Лука|княгиня на Лука и Пиомбино]] и [[Велико херцогство Тоскана|велика херцогиня на Тоскана]] (1808–1814).
 Елиза Бонапарт се омъжва на 1 май 1797 г. за корсиканския благородник [[Феличе Бачоки]] (1762–1841), който е издигнат като сенатор от Наполеон. На 27 юни 1805 г. е обявен за [[княз]] на Лука и Пиомбино като Феликс I до 1814/1815 г. Елиза всъщност управлява сама. Построява в Лука един нов палат, театър, баня и игрално казино, което Наполеон нарежда да бъде затворено. Тя строи пътища, отваря мини. От [[мрамор]]а на [[Карара]] княгинята прави бюстове на брат си. В Карара тя отваря скулпторно училище. Помага на [[Николо Паганини]] като го назначава в капелата на нейния двор и го номинира на почетен капитан.