Козарско: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-живяли +живели) |
|||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 45 | isbn = 9549926583}}</ref> |
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 45 | isbn = 9549926583}}</ref> |
||
По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са |
По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са живели тракийските племена Беси, от където всъщност идва и наименованието на района – „Бесапарски ридове“, включващ в себе си селата Козарско, Бяга, Исперихово и част от село Жребичко. Край село Козарско в древността е минавал по стар каменен път и самият Александър Македонски със своята войска на път към древен Филипополис-днешен Пловдив. |
||
На 15 октомври юни 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] с председател учителя Никола Лабов.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref> |
На 15 октомври юни 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] с председател учителя Никола Лабов.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref> |
||
Версия от 17:45, 3 септември 2017
| Козарско | |
  Козарско  Козарско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 700 души[1] (15 март 2024 г.) 55,7 души/km² |
| Землище | 12,571 km² |
| Надм. височина | 367 m |
| Пощ. код | 4584 |
| Тел. код | 03554 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 37705 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Брацигово Надежда Казакова (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Козарско Георги Горанов (ВМРО-БНД) |
Козарско е село в Южна България. То се намира в община Брацигово, област Пазарджик.
География
Село Козарско е разположено на двата бряга на красивата рекичка Луда, която извира близо до село Жребичко. В района има ценни билки, както и шипки, къпини и дренки. В селото има земеделска производителна кооперация, оранжерия (60 дка) за целогодишно производство на краставици, опитна станция по тютюна (300 дка), два дървообработващи цеха, цех за козметика и мандра, които осигуряват работа на по-голямата част от трудоспособното население на селото. Друга част от местните хора работят в заводите в близките градове Брацигово и Пещера, като пътуват ежедневно.
Инфраструктурата на селото е добре развита – главните улици са асфалтирани; започна изграждането на канализация; осигурено е редовното питейно водоснабдяване от сондаж под Брацигово и от източник под Жребичко; в селото има няколко модерни магазина за хранителни стоки, два ресторанта. Повечето от дворовете се поливат с вода от реката, която се доставя чрез система от тръбопроводи и вади. Преобладават новите и добре уредени къщи. Телефонната централа е автоматична. Приемат се две кабелни телевизии. Много семейства имат сателитни антени. Отскоро е осигурена и точка за безжичен Интернет.
Тукашните хора са будни, с кротък нрав и трудолюбиви. Селото е дало доста голям брой висшисти – лекари, агрономи, учители и др. Първият козарчин с докторска научна степен е Иван Илиев Симеонов (1950) – преподавател по български фолклор и литература, който е автор на десет книги и на над 120 научни и публицистични статии. В момента той преподава в Таракийския държавен университет – Република Молдова.
История
В края на XVIII век притеснени от албанските насилия в Козарско се заселват българи от костурското село Омотско.[2]
В историята на селото най-видно място намира 175-годишното училище „Васил Априлов“.
Сега училището е напълно разграбено и тъне в разруха. Селото е създадено много отдавна, през XV век, от един скитащ козар, който намира убежище под една скала, която е била на терирорията на днешното село, там той се устройва със своите кози и създава селото и неговото име.
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.[3]
По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са живели тракийските племена Беси, от където всъщност идва и наименованието на района – „Бесапарски ридове“, включващ в себе си селата Козарско, Бяга, Исперихово и част от село Жребичко. Край село Козарско в древността е минавал по стар каменен път и самият Александър Македонски със своята войска на път към древен Филипополис-днешен Пловдив.
На 15 октомври юни 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на Македоно-одринската организация с председател учителя Никола Лабов.[4]
Религии
В религиозно отношение преобладават православните християни, но има и малка група евангелисти.>
Културни и природни забележителности
- Интерес представляват трите параклиса: „Свети Георги“, „Света Петка“ и „Свети Дух“.
Редовни събития
- Празникът на селото е 24 май. Отбелязва се в местността „Парка“ със съдействието на ловната дружинка.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 45.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
| ||||||||