Пу И

Пу И
Император на Китай
Мандат	1908 – 1911
Предшественик	Гюансюй
Наследник	край на монархията
Император на Манджоугуо
Мандат	1934 – 1945
Лична информация
Роден	7 февруари 1906 Пекин, Империя Цин
Починал	17 октомври 1967 Пекин, КНР
Националност	Китай
Религия	Будизъм
Полит. партия	Китайска комунистическа партия (1960 г.)
Военна служба
Години	1937 - 1945
Преданост	Манджоугуо
Род войски	Манджурска императорска армия
Военно звание	Главнокомандващ
Войни/Битки	Втора световна война
Пу И в Общомедия

Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Цъси до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.

През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.

В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.

На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи "Последният император" от 1987 г.

Библиография

• Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
• Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
• Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).