Серано: Разлика между версии

Помощ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Интерактивен преглед на историята

По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:43, 4 септември 2017

В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него.

Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона.

Серано (Шаблон:Lang-en) е Калифорнийско индианско племе живяло в планините Сан Бернардино в южна Калифорния. Езика им е класифициран към групата Такик на Юто-ацтекското езиково семейство. Самите те се наричат „Таакутам“, което означава хора. Друго тяхно самоназвание е „Мааренгаям – хората от Моронго“ и „Юхавиатам – хората на боровете“. Името серано идва от испански и означава планинари. Територията им обхваща район достигайки на североизток до областта на река Мохаве, а на югоизток до Техон Крийк. За жилища използвали просторни куполовидни колиби от преплетени върбови клони покрити с рогозки от тръстика. Обикновено едно тяхно село се състояло от 10 до 30 такива колиби. Изработвали кошници и глинени съдове инкрустирани със седеф. Мъжете ходели голи, а жените с препаски от кожи. Прехранвали се главно с лов на дребен дивеч и събирането на диви плодове, ядки и семена. Считали мечката за легендарен предшественик и затова не ядяли месото и и не използвали кожата и.

Преди европейския контакт племето наброява около 1 500 суши. През 1910 г. са 150 души заедно с татавиам и китанемук.

През 1834 г. испанците насилствено ги преместват в мисия. През 1840 и 1860 г. преживяват 2 опустошителни епидемии от едра шарка. През 1875 г. правителството създава резерват за тях, китанемук и татавиам.

Източници

п б р Индиански племена

Субарктика	Ахтна • Атикамеку • Беотуки • Бийвър • Догриб • Ингалик • Инну • Йелоунайф • Кашка • Кариер • Коюкон • Кутчин • Крии • Секани • Слейв • Тагиш • Талтан • Танаина • Танана • Тучоне • Хан • Хеър • Чилкотин • Чипеуян

Северозападно крайбрежие	Алси • Бела бела • Бела Кула • Брегови салиши • Гитксан • Ейяк • Калапуя • Каулиц • Куакиутл • Куйлеут • Куинолт • Кус • Мака • Нисга • Нутка • Такелма • Тиламук • Тлингит • Тутутни • Толоуа • Хайда • Цимшиан • Чехалис • Чинук • Чимакум

Плато	Калиспел • Каюс • Кламат • Кликитат • Кутенаи • Кьор д'Ален • Лилует • Модоки • Молала • Не персе • Неспелем • Оканоган • Палус • Сенпойл • Синихт • Синкюс • Спокейн • Томпсън • Уола уола • Уаско-Уишрам • Уеначи • Уматила • Фладхед • Шусвап • Якима

Калифорния	Ацугеви • Ачомави • Вайлаки • Габриелиньо • Дигеньо • Йокути • Карук • Като • Костано • Купеньо • Луисеньо • Маиду • Миуок • Помо • Салинан • Серано • Татавиам • Тубатулабал • Уапо • Уийот • Уинту • Хуаненьо • Хупа • Чимарико • Чумаш • Шаста • Юки • Юрок • Яна

Голям басейн	Банок • Гошуте • Каваису • Паюти • Чемехуеви • Уашо • Шошони • Юта

Югозапад	Апачи • Зуни • Юма • Коауилтеки • Кокопа • Майо • Марикопа • Мохаве • Навахо • Опата • Папаго • Пима • Пуеблоси • Тараумара • Хавасупаи • Хопи • Хуалапаи • Явапай • Яки

Големи равнини	Айова • Арапахо • Арикара • Асинибойни • Ацина • Кайови • Канза • Команчи • Кроу • Куапо • Мандани • Мисури • Омаха • Осейджи • Ото • Понка • Поуни • Сарси • Сиукси • Тонкава • Уичита • Чернокраки • Хидатса • Шайени

Североизток	Абенаки • Алгонкин • Делавари • Ери • Илиной • Ирокези • Кикапу • Коной • Малисити • Масачузет • Маскутен • Матабесики • Мохикани • Маями • Меномини • Метоаки • Мехерин • Микмаки • Мохеган • Нантикок • Нарагансет • Неутрал • Нипмук • Отава • Пасамакуоди • Пекуот • Пенакук • Пенобскот • Покумтук • Потауатоми • Саскуеханок • Сауки • Тиононтати • Уампаноаг • Уапингър • Уинебаго • Фокс • Хурони • Шоуни

Югоизток	Аколаписа • Алабама • Апалачи • Атакапа • Байогола • Билокси • Гуал • Калуса • Катоба • Кадо • Коасати • Крики • Кусабо • Микосуки • Натчези • Оканичи • Сапони • Семиноли • Тимукоа • Туника • Тутело • Хоама • Чероки • Чикасо • Читимача • Чокто • Ючи • Ямаси

Свързани теми	Алгонкински народи • Алгонкински народи в Мериленд • Алгонкински народи в Северна Каролина • Анасази • Вирджински алгонкини • Воински общества на шайените • Индианци • Индиански войни • Индиански резерват • Конфедерация Кадо • Конфедерация Поухатан • Коренно население на Флорида • Крикска конфедерация • Ловец на сънища • Натчезки народи • Пет цивилизовани племена • Седем нации на Канада

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Серано&oldid=8079707“.

Категория:

Коренно население на Калифорния

Скрита категория:

Статии, които се редактират в момента

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{редактирам}}
-'''Серано''' е Калифорнийско индианско племе живяло в планините Сан Бернардино в южна Калифорния. Езика им е класифициран към групата Такик на Юто-ацтекското езиково семейство. Самите те се наричат „Таакутам“, което означава хора. Друго тяхно самоназвание е „Мааренгаям – хората от Моронго“ и „Юхавиатам – хората на боровете“. Името серано идва от испански и означава планинари. Територията им обхваща район достигайки на североизток до областта на река Мохаве, а на южоизток до Техон Крийк. За жилища използвали просторни куполовидни колиби от преплетени върбови клони покрити с рогозки от тръстика. Обикновено едно тяхно село се състояло от 10 до 30 такива колиби. Изработвали кошници и глинени съдове инкрустирани със седеф. Мъжете ходели голи, а жените с препаски от кожи. Прехранвали се главно с лов на дребен дивеч и събирането на диви плодове, ядки и семена. Считали мечката за легендарен предшественик и затова не ядяли месото и и не използвали кожата и.
+'''Серано''' ({{lang-en|Serrano}}) е [[Калифорния|Калифорнийско]] [[индианци|индианско]] [[племе]] живяло в планините [[Сан Бернардино (планина)|Сан Бернардино]] в южна [[Калифорния]]. Езика им е класифициран към групата Такик на [[Юто-ацтекско езиково семейство|Юто-ацтекското езиково семейство]]. Самите те се наричат „Таакутам“, което означава хора. Друго тяхно самоназвание е „Мааренгаям – хората от Моронго“ и „Юхавиатам – хората на боровете“. Името серано идва от испански и означава планинари. Територията им обхваща район достигайки на североизток до областта на река Мохаве, а на югоизток до Техон Крийк. За жилища използвали просторни куполовидни колиби от преплетени върбови клони покрити с рогозки от тръстика. Обикновено едно тяхно село се състояло от 10 до 30 такива колиби. Изработвали кошници и глинени съдове инкрустирани със седеф. Мъжете ходели голи, а жените с препаски от кожи. Прехранвали се главно с [[лов]] на дребен дивеч и събирането на диви плодове, [[ядки]] и [[семена]]. Считали [[мечка]]та за легендарен предшественик и затова не ядяли месото и и не използвали кожата и.
-Преди европейския контакт племето наброява около 1 500 суши. През 1910 г. са 150 души заедно с татавиам и китанемук.
+Преди европейския контакт племето наброява около 1 500 суши. През 1910 г. са 150 души заедно с [[татавиам]] и [[китанемук]].
-През 1834 г. испанците насилствено ги преместват в мисия. През 1840 и 1860 г. преживяват 2 опустошителни епидемии от едра шарка. През 1875 г. правителството създава резерват за тях, китанемук и татавиам.
+През 1834 г. испанците насилствено ги преместват в мисия. През 1840 и 1860 г. преживяват 2 опустошителни епидемии от [[едра шарка]]. През 1875 г. правителството създава [[Индиански резерват|резерват]] за тях, китанемук и татавиам.
 == Източници ==