Команчи

Команчите (Шаблон:Lang-en)са голям северноамерикански индиански народ, типични представители на индианците от Големите равнини. Преди да се заселят в равнините те са част от източните шошони и живеят в западните части на Уайоминг. Около 1500 г. живеят в горното течение на река Плат в източен Уайоминг. След като се сдобиват с коне някъде около 1680 г. те се отделят от източните шошони и поемат на юг. Те са едно от първите племена в равнините, които се сдобиват с коне и започват да снабдяват и другите племена. Затова били едно от влиятелните племена в равнините. Смята се, че започват миграция на юг именно заради самите коне – да са по-близо до рая на конете, Ню Мексико. Преселението им не става изведнъж, а продължава почти едно столетие. Първо се установяват между реките Плат и Арканзас. През 40-те години на 18 век преминават Арканзас и се установяват в Ляно Естакадо. В зенита на своето могъщество вече владеят огромна територия, обхващаща територии от западна Оклахома, северен Тексас, източно Ню Мексико и южен Канзас – от река Арканзас на север до река Сан Антонио на юг и до Скалистите планини на запад. Тази област впоследствие става известна като Команчерия.

През 1875 г. всички команчи са затворени в резерват, където се налага да започнат нов живот. Днес, в началото на 21 век Нацията команчи е федерално призната племенна нация със седалище в Лоутън – Оклахома. Племето има над 15 000 записани членове.

Население

Когато се отделят от шошоните вероятно наброяват около 10 000 души. Тъй като преселението им на юг трае дълги години, в редиците им се вливат постоянно хора от роднините им на север, както и хора от други племена. Така числеността им постоянно растяла. В испанските източници се съобщава, че през 1790 г. вече наброяват над 20 000 души. През 1851 г. племето преживява голяма епидемия и числеността му пада до 12 000 души. През 1870 г. са около 8 000, а през 1920 г. само 1 500. В началото на 21 век Нацията команчи наброява над 15 000 души.

Име

Не е известно значението на името команчи. Самите те се наричат немене – хора. Немене се произнася и като неуми, нерм, нерме, нермерну, нименим, ниуни, ниуна и нума, в зависимост от различните им диалекти. На французите стават известни като Жен дьо серпен – Змийската нация възприето от другите прерийни племена, на които команчите са известни като змиите или хората змии. Арапахо ги наричат Катха – тези, които имат много коне, шайените – Шишиновут хитанио (змийския народ). Кайовите ги наричат с различни имена като Бодалк инаго (змийския народ) или Гяйко (враговете), или Санко (змии). На кадо са известни като Соухто, Сонтто, Савато, на дакота като Чинтуалука, на поуните като Ларита, на осейджите като Партуки и Тавакаро, на навахо като Налани, на уичита като Натаа, на апачите хикария като Инда шошон или Ямпа (Ямпайни) и на мексиканците като Лос Мекос.

Подразделения

Команчите не са единно племе, а са съвкупност от няколко големи дивизии или племена и няколко малки отделни групи.

Имената на отделните племена и групи не са определени с точност, тъй като някои от имената в списъка може да са синоними на дадена група. Често групите имат и шеговити или обидни имена, с които са наричани от останалите групи.

Племена

• Юпе – (Хепенее - Hʉpenʉʉ) – „горски хора“, изписвано на испански като Hupe, Hoipi) – група от 18 век, най-вероятно предшественици на нокони, куахади и на местната група хоис.
• Котсотека (Кетсетеека - Kʉtsʉtʉʉka) – „ядящите бизонско“
• Куахади Куохада, Куахаре (Куахаре нее - Kwaharʉ nʉʉ) – „ядящите антилопи“, наричани също и Куахихеки (Kwahihʉʉ ki) – „носещи сянката върху гърбовете си“, заради живота им в Ляно Естакадо.
• Нокони (Нокони нее - Nokoni nʉʉ – движещите се, връщащите се), наричани също и Нойека (Нойеканее - Noyʉhkanʉʉ – тези, които не стоят на едно място). По-късно са наречени Тетсе Нойекане Детсанайека (Tʉtsʉ Noyʉhkanʉʉ Detsanayʉka – основно подразделение, което е имало значително влияние сред танима и тенауа. Двете се разглеждат като техни разделения.
  • Танима (Танимее - Tanimʉʉ) наричани също и Дехаей (Dehaʉi) или Тевауиш (Tevawish) – „ядящите черен дроб“
  • Тенауа, Тенауит (Танахуа – живеещите надолу по потока) – живели южно от ноконите. Група отцепила се от ямпарика. Унищожени от мексиканците през 1845 г.
• Пенатека (Пенатека Нее, Пинаатека, Пенанее - Penatʉka Nʉʉ, Pihnaatʉka, Penanʉʉ – ядящите мед), наричани също и Пехнатерка ( Пехнатерке - Pehnahterkʉh – осите)
• Ямпарика, Япарека - Yaparʉhka, също и Япай Нее - Yapai Nʉʉ – „ядящите корени“, понякога са наричани и Видие Нее, Видие или Видие Япа - Widyʉ Nʉʉ, Widyʉ or Widyʉ Yapa – хората сови, по-късно са наречени Тетсакенанее - Tʉtsahkʉnanʉʉ.
• Пагатсу (Пагатсе - Pagatsʉ), (Pa'kah'tsa – ‘в началото на потока’), наричани също и Панайте (Pahnaixte – ‘живеещите нагоре по потока’)
• Мотсаи (Метсане - Mʉtsahne) – унищожени от мексиканците през 1845 г.
• Сариа Тека (Saria Tʉhka), Чаритикас, Сата Тейчас – тези, които ядат кучета, група на арапахо, която се присъединява към команчите.

Отделни малки групи

• Пахораих (Пахераих - Pahʉraix – воден кон), наричани също и Паркином (Паркеенаем - Parkeenaʉm) или Паки Неме (Paki Nʉmʉ) – водните хора.
• Тичакайна (Titchahkaynah – Тези, които правят вързопи, когато пътуват, отделна група, която по-късно се присъединява към ямпарика. Изписвано и като Дитсакана (Титсакана).
• Гуаге джохе - вероятно синоним на куахади
• Хайненаури, Хайненаене, Хани неме (Hai'ne'na'ʉne, Hani Nʉmʉ – хората, които ядат царевица)
• Ичитабедах, Утсу ите (It'chit'a'bʉd'ah, Utsu'itʉ – хората на студа или северните хора)
• Кетато (Кетато Те - Ketahtoh Tʉ, Ketatore – Тези, които не носят обувки), наричани също и Напуат Те (Napwat Tʉ – ходещите без обувки). Разглежда се като подгрупа на ямпарика.
• Кеуатсана
• Куаши
• Мувинаборе
• Наонием (Naʉ'niem, No'na'ʉm – хората от височините), може да е предишно име на Куахадите.
• Похои (Pohoi, Pohoee – див лук) - група на източните шошони, която се присъединява към команчите.