Волжка България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м (резюмето е премахнато)
Премахната редакция 8090786 на Петър Найденов (б.)
Ред 61: Ред 61:


== История ==
== История ==
'''Влиянието на Волжка България, над Русия, и ролята на тази българска държава във създаването на култура у съседите й'''

''В средновековието, Източна Европа познавала само 2 големи държави. В продължение на 3-4 века, продължава упоритата конкуренция и конфликт между двете империи, която бива прекъсната от Монголското нашестие, което наклонява везните в полза на славянската държава, за сметка на българите. В културно отношение обаче, нещата не стоели точно така. През целият период от основаването на Волжка България, чак до падането на Казанското Канство, и годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседката си, и открито е копирала всичко което е могла. След като и последната форма на българска държавност в Волгокамският регион, стотици видни аристократи от Волжка България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочутите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на Руските столици, и да създадат един европеиски изглед на съответните градове. До 19 век, присъствието на българите във Волгоуралието е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна" Русия.''

Първите контакти и културни връзки между двете държави, още отрано обуславят доминиращата роля на българската цивилизация. През периода от 10-12 век.''Подобно на Дунавско-българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, като изпраща кораби натоварени със храна от житницата на България - Добруджа, и за Волжка България е записано че през 1229 е пратила в дар 30 кораба пшеница(вървели нагоре, срещу течението на Волга) на Русия.''Знаменателно е, че българите не веднъж спасят враговете си от глад, както на Волга, така и на Дунава, което и обуславя по-късно нашите национални трагедии.

Друг важен аспект от културната доминация на Българите над Русия, са множеството българи във придворието на руските князе. За Кралица Олга(на снимката), майка на Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва:

''"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга(защото  след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика."''

В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики във Руската Федерация. Любопитно е че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов - е имало надпис на руски със думите ''"Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". ''Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влиение над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век. 

/Казанският Кермен - прототип на Московският Кремъл/

През 15 век, Руснаците, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от Крепоста на град Казан - Кермен-а. Изумени от красотата на крепостта, Руснаците приели думата "Кремл- със значение Крепост в езика си, и извикали Волжко-Български майстори да построят Московският Кремъл. След като техният Кремъл бил готов  руснаците унищожили всички сгради в Казанският Кремъл, и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни като принцеса, владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така че през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия орел е премахнат, а кулата е място за поклонение на всички Волжки Българи, като спомен за отминало величие. Англиският пътешественик Дженкинсон, описва за пръв път огромната прилика в начина на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя че ''"Казан е величествен град, построен със уникален стил и крепост на висок връх"''

Смята се че по време на обсадата на града, той е побирал до 40 000 души, който попаднали изцяло под ножа на руският ятаган. Сриването на Казан до основи обаче, не попречва на българите и тяхната жизненост, да го възстановят само за век, и да съградят облик на града, така че и до днес да се смята за привилегия, ако човек живее именно в Казан, а не във огромните неуредени бледи копия на Мегаполиси - Москва и Санкт-Петербург.

/Казанският и Москвският Кремъл/ <ref name=":0">[http://samoistina.com/2/rus.htm]'''Влиянието на Волжка България, над Русия, и ролята на тази Българска държава във създаването на култура у съседите й'''</ref>

Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост, спрямо релефа на Московския терен. Още десетки, от паметниците на културата из Москва, са построени от Българи, включително огромен брой средновековни църкви, у чиито стени пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни но велики български майстори.<ref name=":0" />

Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] кан [[Котраг]], един от синовете на кан [[Кубрат]]. Страната обаче става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[хазари|хазарския]] хаганат в края на 9<sup>-ти</sup> или началото на 10<sup>-ти</sup> век. През 10-ти век [[Волжки българи|волжките българи]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[Руснаци|русите]]. Главните градове са [[Велики Болгар|Болгар]] и [[Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. Болгар. През този период волжките българи приемат [[ислям]]а от [[араби]]те. Според арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] волжко-камските българи се занимават предимно със [[земеделие]] – отглеждат [[зърнена култура|зърнени култури]], занимават се с [[пчеларство]], [[пивоварство]] и др. [[Животновъдство]]то също е развито – отглеждат се [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, но техните средища са основно в два града – [[Биляр]] и Сувар. Болгар остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е [[престол]]ния град. Най-разпространени занаяти са [[кожарство]]то, [[дърводелство]]то и [[металообработване]]то. Волжка България поддържа търговски връзки с [[Русия]], [[Китай]], [[Византия]], [[Иран]], [[Средна Азия]] и [[Западна Европа]]. През началото на 12-ти век се водят битки с [[Киевска Рус|руските]] [[княз]]е за запазването на надмощие в [[Поволожие]]то<ref>Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552</ref>.
Смята се, че Волжка България е основана около [[660]] г. от [[прабългари|прабългарския]] кан [[Котраг]], един от синовете на кан [[Кубрат]]. Страната обаче става независима едва след като отхвърля [[васал]]ната си зависимост от [[хазари|хазарския]] хаганат в края на 9<sup>-ти</sup> или началото на 10<sup>-ти</sup> век. През 10-ти век [[Волжки българи|волжките българи]] разширяват владението си като завладяват няколко [[фини|фински]] племена и установяват търговски и дипломатически връзки с [[Руснаци|русите]]. Главните градове са [[Велики Болгар|Болгар]] и [[Сувар]], между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. Болгар. През този период волжките българи приемат [[ислям]]а от [[араби]]те. Според арабския пътешественик [[Ибн Фадлан]] волжко-камските българи се занимават предимно със [[земеделие]] – отглеждат [[зърнена култура|зърнени култури]], занимават се с [[пчеларство]], [[пивоварство]] и др. [[Животновъдство]]то също е развито – отглеждат се [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[кон]]е и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, но техните средища са основно в два града – [[Биляр]] и Сувар. Болгар остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е [[престол]]ния град. Най-разпространени занаяти са [[кожарство]]то, [[дърводелство]]то и [[металообработване]]то. Волжка България поддържа търговски връзки с [[Русия]], [[Китай]], [[Византия]], [[Иран]], [[Средна Азия]] и [[Западна Европа]]. През началото на 12-ти век се водят битки с [[Киевска Рус|руските]] [[княз]]е за запазването на надмощие в [[Поволожие]]то<ref>Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552</ref>.


Ред 119: Ред 97:
<references/>
<references/>


== Изследвания<ref name=":0" /> ==
== Изследвания ==
* {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Волжка България VII-XVI век | publisher = ИК Кама | location = София | isbn = 978-954-9890-84-6 }}
* {{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Волжка България VII-XVI век | publisher = ИК Кама | location = София | isbn = 978-954-9890-84-6 }}
* {{cite book | last = Владимиров | first = Георги | authorlink = Георги Владимиров (историк) | year = 2005 | title = Казанското ханство | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 954-9942-77-5}}
* {{cite book | last = Владимиров | first = Георги | authorlink = Георги Владимиров (историк) | year = 2005 | title = Казанското ханство | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 954-9942-77-5}}

Версия от 20:32, 7 септември 2017

Волжка България
Идел Болгары
Атӑлçи Пӑлхар
монархия
7 век – 1240
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Волжка България (1200 г.)
Волжка България (1200 г.)
КонтинентЕвропа
СтолицаБолгар, Биляр
Официален езикпрабългарски, къпчакски
Религияислям
Форма на управлениемонархия
Владетел
7 векКотраг
10 векАлмиш
ИсторияСредновековие
Независимост от хазарите9 век
Приемане на исляма922 г.
Завладяване на фински племена и Именковската култура (славяни)10 век
Договор с Киевска Рус1006 г.
Завладяване от Златната орда1240 г.
Население
2 000 000 души
Валутасум, динар
Предшественик
Велика България Велика България
Наследник
Златна орда Златна орда
Днес част от Русия
Татарстан
Чувашия
Волжка България в Общомедия

Волжка България (на руски: Волжская Булгария), също Волжко-Камска България (на руски: Волжско-Камская Булгария) или Итилска България (Шаблон:Lang-tt, Шаблон:Lang-cv), са названия, ползвани в историографията, за означаване на средновековна българска държава, обхващаща територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама и основана от българите на Котраг. В днешно време земите на тази държава са в състава на Руската федерация, част от Приволжкия федерален окръг, и се намират източно от Москва, в района на град Казан, където се сливат реките Волга и Кама. За наследници на тази средновековна българска държава се считат днешните републики Чувашия и Татарстан, като в последната има силно движение за промяна на името на републиката.

Кула на волжко-българския Дяволски замък, Елабуга (12 век)

История

Смята се, че Волжка България е основана около 660 г. от прабългарския кан Котраг, един от синовете на кан Кубрат. Страната обаче става независима едва след като отхвърля васалната си зависимост от хазарския хаганат в края на 9-ти или началото на 10-ти век. През 10-ти век волжките българи разширяват владението си като завладяват няколко фински племена и установяват търговски и дипломатически връзки с русите. Главните градове са Болгар и Сувар, между които, с развитието им като икономически и политически центрове, възниква борба за политическо надмощие. В крайна сметка тя е спечелена от гр. Болгар. През този период волжките българи приемат исляма от арабите. Според арабския пътешественик Ибн Фадлан волжко-камските българи се занимават предимно със земеделие – отглеждат зърнени култури, занимават се с пчеларство, пивоварство и др. Животновъдството също е развито – отглеждат се овце, кози, коне и др. Освен това са развити и търговията и занаятите, но техните средища са основно в два града – Биляр и Сувар. Болгар остава по-скоро политически отколкото търговски център, тъй като той е престолния град. Най-разпространени занаяти са кожарството, дърводелството и металообработването. Волжка България поддържа търговски връзки с Русия, Китай, Византия, Иран, Средна Азия и Западна Европа. През началото на 12-ти век се водят битки с руските князе за запазването на надмощие в Поволожието[1].

През VIII и IX век варяги пътуват до Волжка България и търгуват с нея. [2]

Волжка България просъществува до 13-ти век, когато въпреки решителната победа в т.н. „Овнешка битка“ в крайна сметка е разрушена от набезите на монголо-татарите. Държавата се разделя на няколко васални, но постоянно бунтуващи се прабългарски княжества и става част от Златната орда. Според хрониките „Джагфар Тарихи“ на Бахши Иман от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става траен васал на монголите и нейните войски участват в походите на Бату в Полша, Великото литовско княжество и Унгария.[3]

Населението на Волжка България възприема кипчакския език, който е разпространен в Златната орда, след като се смесва с жителите на тази държава, които се състоят от различни кипчакски племена, но също и от малка част монголи.[3] Смята се, че днешният чувашки език е произлязъл от езика на волжките българи. Територията на Волжка България се отделя от Златната Орда през 15 век под името Казанско ханство. По-късно (през 1556 г.) то е завладяно от руските войски на Иван Грозни. Населението на страната се нарича в Русия „казански татари“, въпреки че то самото предпочита названията „мишари“ или „булгари“. Днес част от жителите на Татарстан отново се връщат към древните си корени и предпочитат да се наричат българи[4].

Открити са над 2000 волжко-български паметници от X-XIV в., от които около 900 селища и 190 городища (укрепени селища), от които 700 селища и 170 городища са от предмонголския период. Паметниците са главно на територията на съвременния Татарстан, както и на Уляновска (200), Самарска (160) Пензенска (70) области и Чувашия (70).

География

Земите на Волжка България изобилстват от реки. Най-голямата от тях е Волга. Тя навлиза в територията на държавата в средното си течение. Използва се като търговски път до Каспийско море. На територията на държавата се намират и много от притоците на реката, като най-известен от тях е река Кама. Поради факта, че реката минава през средата на Волжка България, държавата се нарича и Волжко-Камска България. Други големи реки са Урал, Печора, Хопер, Миас и други.

В източната част на Волжка България се намира планината Урал, която разделя континентите Европа и Азия. Тя играе ролята на преграда за студените въздушни маси от Азия, което прави климата в страната сравнително мек. В северните райони, където започва тундрата, климатът е студен и през по-голямата част от годината земята е заледена. Тази област е богата на торф. Южните части между Урал и Каспийско море представляват обширна степ, което става предпоставка за развитието на животновъдството. Поради голямата си територия, климатът във Волжка България варира. На юг е горещ, в централните части е умерено-континентален, а в северните – студен.

Голяма част от територията на държавата е заета от гори. Релефът е равнинен, като хълмовете стигат до 400 м надморска височина. Почвите в по-голямата си част са черноземни, богати на хумус и много плодородни. Според руските летописци руските княжества редовно са внасяли жито от Волжка България.[5]

Според „Очерки истории СССР – с древнейших времен до наших дней“: „През XII в. влиянието на тази голяма държава в Поволжието се разпространило над всички северни племена, живеещи близо до Ледовития океан и на юг – върху народите в Средното и Южното Поволжие.“[6]

Население

Населението на Волжка България е силно смесено в етническо отношение, като освен българите са известни и няколко други обособени етнически групи. Изглежда, че още при заселването на българите, те са придружавани от част от савирите и барсилите, чието име носи една от трите области на Волжка България. Някои източници споменават и етническата група билири, с които може би е свързано името на града Биляр. Археологически данни сочат за заселване в средното Поволжие, едновременно с това на българите, и на представители на Именковската култура, свързвана със славяните. Множество находки потвърждават и наличието на голям брой арменски и хорезмийски колонии във Волжка България[7].

Български герб
Велики Болгар, Черната палата

Вижте също

Източници

  1. Кратка Българска Енциклопедия, София, 1963, том първи, стр. 551/552
  2. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 40 – 47.
  3. а б Волжка България // Vinagi.bg ((bg))
  4. „Батбаян клонирал България в Сибир“, 26 юни 2009 // вестник Стандарт ((bg))
  5. Чолов 2008, с. 21.
  6. Чолов 2008, с. 22.
  7. Владимиров 2005, с. 17 – 18.

Изследвания

  • Чолов, Петър. Волжка България VII-XVI век. София, ИК Кама, 2008. ISBN 978-954-9890-84-6.
  • Владимиров, Георги. Казанското ханство. София, Тангра ТанНакРа, 2005. ISBN 954-9942-77-5.
  • Владимиров, Георги. Дунавска България и Волжка България – формиране и промяна на културните модели /VII-XI в./. София, Орбел, 2005. ISBN 978-954-496-075-9.
  • Смирнов, А. П.
  • Владимиров, Георги. Волжка България и Казанското ханство: строително изкуство и архитектура. София, Тангра ТанНакРа ИК, 2006. ISBN 978-954-9942-91-0.
  • Владимиров, Георги. Волжка България и Казанското ханство в географските карти на Средновековието и Новото време. София, ВИ „Св. Георги Победоносец“, 2007. ISBN 978-954-509-381-4.
  • Яруллина Ал-Булгари, Татяна. Волжка България и Европа: Историко-културологични очерци. София, Огледало, 2009. ISBN 978-954-804-136-2.
  • Алишев, Салям. Болгаро-казанские и золотоордынские отношения в XIII-XVI вв. Казан, Татарское книжное издательство, 2009. ISBN 978-5-298-01841-8. (на руски)
  • Город Болгар. Культура, искусство, торговля. Отв. ред. П. Н. Старостин. Сост. М. Д. Полубояринова. М., 2008.
  • Владимиров, Георги. Златната Орда и българите. София, ВИ „Св. Георги Победоносец“, 2009. ISBN 978-954-509-418-7.
  • Владимиров, Георги. Другата България на Волга: изгубената цивилизация. София, „Световна библиотека“, 2009. ISBN 978-954-574-004-6.
  • Добрев, Петър. Стопанството и цивилизацията на Волжка България. София, БАН, 2010. ISBN 978-954-3223-70-1.
  • Абу-Али Ахмед Бен Омар Ибн-Даста. Известия о Хазарах, Буртасах, Болгарах, Мадьярах, Славянар и Руссах. Факсим. изд. Минск, 2010.
  • Владимиров, Георги. Волжка България и Казанското ханство: предания и легенди на народите по Средна Волга. Пловдив, Издателство „ЛЕТЕРА“, 2011. ISBN 978-954-516-946-5.

Външни препратки