Доситей Обрадович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м {{lang}} |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
починал-място=[[Белград]], [[Сърбия]] |
починал-място=[[Белград]], [[Сърбия]] |
||
}} |
}} |
||
'''Димитър Обрадович''', приел по-късно монашеското име '''Доситей Обрадович''' ( |
'''Димитър Обрадович''', приел по-късно монашеското име '''Доситей Обрадович''' ({{lang-sr|Доситеј Обрадовић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[писател]], [[поет]], [[философ]] [[рационализъм|рационалист]], [[педагог]], [[книжовник]] и [[народен будител]]. |
||
Първата [[България|българка]], превела Обрадович на [[български език|български]], е [[Станка Николица-Спасо-Еленина]]. |
Първата [[България|българка]], превела Обрадович на [[български език|български]], е [[Станка Николица-Спасо-Еленина]]. |
Версия от 02:32, 8 септември 2017
Димитър Обрадович Доситеј Обрадовић | |
сръбски писател | |
Роден |
17 февруари 1742 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Белград, Сърбия |
Работил в | Белградски университет |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Димитър Обрадович в Общомедия |
Димитър Обрадович, приел по-късно монашеското име Доситей Обрадович (Шаблон:Lang-sr) е сръбски писател, поет, философ рационалист, педагог, книжовник и народен будител.
Първата българка, превела Обрадович на български, е Станка Николица-Спасо-Еленина.
Биография
Роден е ок. 1739 или 1742 г. в Чаково,(в Банат) дн. Румъния. Приема монашеството през 1757 г. Посещава много страни на Балканите и Мала Азия, Италия, Германия, Франция, Англия, Австрия и Русия. Ходил е във Видин и Букурещ. В Хале, Германия се записва студент и захвърля расото.
В края на 18 век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език. Печата като свое второ книжовно дело автобиографията си – "Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей".
През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Обрадович основава и богословска семинария.
Доситей Обрадович е първият сръбски министър на просвещението.
Почива в Белград на 28 март 1811 г.
Библиография
- "Живот и приключения" (1783)
- "Съвети за здрав разум" (1784)
- "Събрание на нравоучителни неща"
- "За славните жени"
Допълнителна литература
- Йован Деретич: "Върху творчеството и поетиката на Доситей Обрадович, печатано последователно в сп. "Књижевна историја", 1970-1972.
- Боян Пенев: "Доситей Обрадович и българите" (на сръбски)
Външни препратки
|