Доситей Обрадович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м {{lang}}
Ред 6: Ред 6:
починал-място=[[Белград]], [[Сърбия]]
починал-място=[[Белград]], [[Сърбия]]
}}
}}
'''Димитър Обрадович''', приел по-късно монашеското име '''Доситей Обрадович''' (на [[сръбски език|сръбски]]: ''Доситеј Обрадовић'') е [[Сърбия|сръбски]] [[писател]], [[поет]], [[философ]] [[рационализъм|рационалист]], [[педагог]], [[книжовник]] и [[народен будител]].
'''Димитър Обрадович''', приел по-късно монашеското име '''Доситей Обрадович''' ({{lang-sr|Доситеј Обрадовић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[писател]], [[поет]], [[философ]] [[рационализъм|рационалист]], [[педагог]], [[книжовник]] и [[народен будител]].


Първата [[България|българка]], превела Обрадович на [[български език|български]], е [[Станка Николица-Спасо-Еленина]].
Първата [[България|българка]], превела Обрадович на [[български език|български]], е [[Станка Николица-Спасо-Еленина]].

Версия от 02:32, 8 септември 2017

Димитър Обрадович
Доситеј Обрадовић
сръбски писател

Роден
Починал
7 април 1811 г. (69 г.)
ПогребанБелград, Сърбия
Работил вБелградски университет
Семейство

Подпис
Уебсайт
Димитър Обрадович в Общомедия

Димитър Обрадович, приел по-късно монашеското име Доситей Обрадович (Шаблон:Lang-sr) е сръбски писател, поет, философ рационалист, педагог, книжовник и народен будител.

Първата българка, превела Обрадович на български, е Станка Николица-Спасо-Еленина.

Биография

Паметник на Доситей Обрадович в Белград

Роден е ок. 1739 или 1742 г. в Чаково,(в Банат) дн. Румъния. Приема монашеството през 1757 г. Посещава много страни на Балканите и Мала Азия, Италия, Германия, Франция, Англия, Австрия и Русия. Ходил е във Видин и Букурещ. В Хале, Германия се записва студент и захвърля расото.

В края на 18 век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език. Печата като свое второ книжовно дело автобиографията си – "Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей".

През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Обрадович основава и богословска семинария.

Доситей Обрадович е първият сръбски министър на просвещението.

Почива в Белград на 28 март 1811 г.

Библиография

  • "Живот и приключения" (1783)
  • "Съвети за здрав разум" (1784)
  • "Събрание на нравоучителни неща"
  • "За славните жени"

Допълнителна литература

  • Йован Деретич: "Върху творчеството и поетиката на Доситей Обрадович, печатано последователно в сп. "Књижевна историја", 1970-1972.
  • Боян Пенев: "Доситей Обрадович и българите" (на сръбски)

Външни препратки