Света Богородица Заум: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2: Ред 2:
| име = „Света Богородица Захумска“
| име = „Света Богородица Захумска“
| име-оригинал = „Света Богородица Захумска“
| име-оригинал = „Света Богородица Захумска“
| картинка = Saint Marys Church Lake Ohrid 1.JPG
| картинка = Church of the Theotokos of Zaum Lake Ohrid 1.jpg
| картинка-описание = църквата отвън
| картинка-описание = църквата отвън
| вид на храма = православна църква
| вид на храма = православна църква

Версия от 23:11, 9 септември 2017

„Света Богородица Захумска“
„Света Богородица Захумска“
църквата отвън
църквата отвън
40.9489° с. ш. 20.7744° и. д.
„Света Богородица Захумска“
Местоположение в Република Македония
Вид на храмаправославна църква
Страна Република Македония
Населено мястоТърпейца
РелигияМакедонска православна църква
ЕпархияДебърско-кичевска
Архиерейско наместничествоОхрид
Изграждане1361 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Света Богородица Захумска“ в Общомедия

„Света Богородица Захумска“ или Заумска или Заум (Шаблон:Lang-mk) е средновековна православна църква в село Търпейца, на брега на Охридското езеро, Република Македония. До църквата се стига единствено по вода.

Охрид, Елшани, Пещани, Трапезица и „Богородица Заум“, гравюра на мед от Христофор Жефарович

Според надпис в църквата тя е изградена и изписана в 1361 година от кесаря Гъргур Бранкович, син на Вук Бранкович, по време на епископ Григорий Деволски, който също е споменат като ктитор.[1] Подобно на „Свети Йоан Богослов Канео“ и „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид има формата на вписан кръст с купол на четири стълба с различни капители. Тристранната абсида на църквата е разделена със слепи арки. Църквата е иззидана с камък, бигор и тухли.

Фреските в църквата са силно повредени, особено в купола и сводовете. В първата зона са запазени образи на светци в цял ръст - Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, Исус Христос, Света Богородица и други. На втория живописен ред има сцени от живота на Богородица. Особен интерес представлява сцената Света Ана - Млекопитателница, която кърми малката Мария. В другите зони са сцени от Христовия цикъл. В първата зона образите са неестествено големи, но в другите зографът се опитва да държи сметка за пропорцията и естественото предаване на образите и ползва жива и светла цветова гама - предимно във виолетови, портокалови и светло сини тонове.[2][3]

Бележки

  1. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 138. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. Св. Богородица - Заум // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
  3. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.