Тръстиково (област Бургас): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м интервал пред година
Ред 20: Ред 20:
Години преди освобождението от турско робство землището на Тръстиково влизало във владението на една султанка - жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от синът и Риза бей и се състояло от 32000 дюлюма. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението - 16000 дюлюма той продал на черкезите от с.Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука - на разстояние около 1 км от сегашното село и брояло около 100 къщи.
Години преди освобождението от турско робство землището на Тръстиково влизало във владението на една султанка - жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от синът и Риза бей и се състояло от 32000 дюлюма. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението - 16000 дюлюма той продал на черкезите от с.Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука - на разстояние около 1 км от сегашното село и брояло около 100 къщи.


Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с.Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник - Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874г сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.
Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с.Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник - Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.


През 1882г със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име "Свети Димитър" и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933г е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.
През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име "Свети Димитър" и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.


За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.
За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.


От Освобождението да 1910г общината била в с.Русокастро. От 1910г да 1934г Тръстиково е самостоялена община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912г-1913г по време на балканската война.
От Освобождението да 1910 г. общината била в с.Русокастро. От 1910 г. да 1934 г. Тръстиково е самостоялена община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912 г.-1913 г. по време на балканската война.


По решение на Министерския съвет през 1932г било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково.
По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково.


От 1934г до 1952г общината е в с.Черни връх, а от 1952г до 1979г Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925г се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.
От 1934 г. до 1952 г. общината е в с.Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.


През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927г читалище "Народна Пробуда" под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.
През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927 г. читалище "Народна Пробуда" под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.


През 1977г бе тържествено отбелязана 50 годишнината на читалищната дейност.
През 1977 г. бе тържествено отбелязана 50 годишнината на читалищната дейност.


През 1940-1941г е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове.
През 1940-1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове.


През 1948г се създава ТКЗС, което през 1950г се масовизира.
През 1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950 г. се масовизира.


През 1958г Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката - добивите са рекордни.
През 1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката - добивите са рекордни.


През 50-те години се построи настоящата сграда на кметството - тогава община. По това време се създава и МТС с район от 13 селища.
През 50-те години се построи настоящата сграда на кметството - тогава община. По това време се създава и МТС с район от 13 селища.

Версия от 19:16, 11 септември 2017

За другото българско село вижте Тръстиково (Област Варна).

Тръстиково
Сградата на кметството в Тръстиково
Сградата на кметството в Тръстиково
Общи данни
Население529 души[1] (15 март 2024 г.)
19,4 души/km²
Землище27,334 km²
Надм. височина9 m
Пощ. код8128
Тел. код05912
МПС кодА
ЕКАТТЕ73388
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Камено
Жельо Вардунски
(ГЕРБ; 2015)
Тръстиково в Общомедия

Тръстиково е село в Югоизточна България. То се намира в община Камено, област Бургас.

География

Село Тръстиково (област Бургас) е разположено в Югоизточен планов регион на България. То е част от община Камено.

История

Години преди освобождението от турско робство землището на Тръстиково влизало във владението на една султанка - жена на черкезки вожд. По-късно то било наследено от синът и Риза бей и се състояло от 32000 дюлюма. А той го продал на черкезина Исмаил бей от Карнобат. След време и Исмаил бей решил да го продаде. Половината от имението - 16000 дюлюма той продал на черкезите от с.Сазлъкьой. Това село се намирало в местността Юрутлука - на разстояние около 1 км от сегашното село и брояло около 100 къщи.

Главна роля за създаването на сегашното село Тръстиково имал българинът Тодор Пенчев, родом от с. Кулчулар. Той бил заподозрян като революционер в Старозагорски район. Преселил се в с.Топузларе, но и там бил открит. Решил да избяга в Русия. Потърсил помощ от Френския консул в Бургас. Там се запознал с Исмаил бей, който му предложил да изкупи останалата му земя от 16000 дюлюма, като привлече свои роднини и познати от родния си край. Пенчев обаче отказал и с помощта на консула заминал с гемия за Русия. Но скоро се разочаровал и се върнал в Родината си. В пределите на турската империя още с идването си бил заподозрян като опасен московец, заловен и подкаран за Цариград. За щастие на пътя срещнали Исмаил бей. Той познал Пенчев и се застъпил за освобождаването му, като гарантирал за него. Тогава бея отново предложил имота си и Тодор Пенчев поел ангажимент да организира изкупуването на останалата земя на бея. С кон той обиколил много села в Хасковско, Старозагорско и Елховско. От начало се съгласили 35 семейства, които продали скромните си имоти и последвали Тодор Пенчев. Такива семейства били от фамилиите: Пенчеви, Демиреви, Михови, Ангелови, Дачеви, Баневи, Куманови, Гочеви, Костови, Статеви, Калъчеви, Проданови и др. По-късно се присъединили и други семейства роднини на преселените. Заселили се в близост до черкезкото село и възприели неговото име Сазлъкьой, за да не предизвикат забрана от турските власти. Това събитие е станало през 1868 г. През Освободителната война 1877 г.-1878 г. черкезите се изплашили и изягали в Мала Азия. Но през 1882 г. изпратили свой пълномощник - Хакъ бей да продаде имотите им. И така земята на сазлъкьойци станала 32000 дюлюма (близо толкова декара). Още през 1874 г. сазлъкьойци открили първото училище, настанено в малка сазена къща.

През 1882 г. със свои средства и труд те построили нова удобна сграда с 4 стаи за училище, което по-късно е служило за община, кметство и читалище. Старото население го помни. В близост до него била построена и църква на име "Свети Димитър" и се възприело на празника на светеца 8 ноември да се провежда празник на селото. Това е станало традиция. През 1933 г. е построена навота църква. Голяма заслуга за построяването и и за направата на отводнителна дига и мост на реката има Господин Проданов., кмет на селото и народен представител.

За развитието на учебното дело трябва да се отбележат заслугите на местните учители Стефан Гръмов и Христо Тодоров, син на Тодор Пенчев. Христо Тодоров имал голям принос за развитието на селото като кмет и общественик. Той бил с добро образование, получено в Цариград.

От Освобождението да 1910 г. общината била в с.Русокастро. От 1910 г. да 1934 г. Тръстиково е самостоялена община. Селото се разраства значително след идването на бежанците от Лозенградстко през 1912 г.-1913 г. по време на балканската война.

По решение на Министерския съвет през 1932 г. било наредено селищата с турско название да се преименуват. По препоръка на Министерството бил направен непълен превод на Сазлъкьой и от същата година селото приело името Тръстиково.

От 1934 г. до 1952 г. общината е в с.Черни връх, а от 1952 г. до 1979 г. Тръстиково е община, в която влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. През 1925 г. се основава всестранна кооперация, която подпомага развитието на селското стопанство и търговията. Главен инициатор и дългогодишен счетоводител на кооперацията бил Михаил Гръмов.

През същата година са оземлени бежанците от Източна Тракия с 40 декара и са им построени шаронски къщи. За развитието на културата в селото се основава 1927 г. читалище "Народна Пробуда" под ръководството на Обрешко Обрешков. Провежда се библиотечна и театрална самодейност. Заслуги за просветната и читалищната дейност има и учителят Рачо Хаджиев.

През 1977 г. бе тържествено отбелязана 50 годишнината на читалищната дейност.

През 1940-1941 г. е завършено сегашното училище и се откриват прогимназиални класове.

През 1948 г. се създава ТКЗС, което през 1950 г. се масовизира.

През 1958 г. Тръстиково става център на обединено ТКЗС, в което влизат селата: Черни връх, Полски извор, Константиново и Дебелт. В селското стопанство бързо навлизат механизацията и агротехниката - добивите са рекордни.

През 50-те години се построи настоящата сграда на кметството - тогава община. По това време се създава и МТС с район от 13 селища.

През 60-те години се изграждат административни сгради на ТКЗС и търговската организация. В Тръстиково по това време има общинска болница с родилно отделение, аптека и изкупвателен пункт за животни. По това време се открива и осмолетка за ученицита от селото и съставните села. Открива се в нова сграда и се обзавежда ЦДГ за предучилищно възпитание на децата от общината.

Накратко казано през 60-те и 70-те години Тръстиково е в голям възход. Развива се до голяма висота и художествената самодейност.

Религии

Културни и природни забележителности

Редовни събития

Всяка година на 8 Ноември селото почита светеца Свети Димитър. На тази дата е и празникът на селото.

Други


Външни препратки

Бележки

Шаблон:Селище-България-мъниче