Света Богородица Заум: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
'''„Света Богородица Захумска“''' или '''Заумска''' или '''Заум''' ({{lang-mk|„Света Богородица Захумска“}}) е [[средновековие|средновековна]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в село [[Търпейца]], на брега на [[Охридско езеро|Охридското езеро]], [[Република Македония]]. До църквата се стига единствено по вода.
'''„Света Богородица Захумска“''' или '''Заумска''' или '''Заум''' ({{lang-mk|„Света Богородица Захумска“}}) е [[средновековие|средновековна]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в село [[Търпейца]], на брега на [[Охридско езеро|Охридското езеро]], [[Република Македония]]. До църквата се стига единствено по вода.
[[Файл:Zhefarovich - Ohrid.JPG|ляво|мини|250п|[[Охрид]], [[Елшани]], [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], [[Търпейца|Трапезица]] и „Богородица Заум“, гравюра на мед от [[Христофор Жефарович]]]]
[[Файл:Zhefarovich - Ohrid.JPG|ляво|мини|250п|[[Охрид]], [[Елшани]], [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], [[Търпейца|Трапезица]] и „Богородица Заум“, гравюра на мед от [[Христофор Жефарович]]]]
Според надпис в църквата тя е изградена и изписана в 1361 година от кесаря [[Гъргур Бранкович]], син на [[Вук Бранкович]], по време на епископ Григорий Деволски, който също е споменат като ктитор.<ref name="ЈЕР 138">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович|year= 1996|publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages=138|url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi|accessdate=3 февруари 2014 г}}</ref> Подобно на „[[Свети Йоан Богослов Канео]]“ и „[[Света Богородица Перивлепта]]“ в [[Охрид]] има формата на вписан кръст с купол на четири стълба с различни капители. Тристранната абсида на църквата е разделена със слепи арки. Църквата е иззидана с камък, бигор и тухли.
Според надпис в църквата тя е изградена и изписана в 1361 година от кесаря [[Гъргур Бранкович]], по време на епископ Григорий Деволски, който също е споменат като ктитор.<ref name="ЈЕР 138">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович|year= 1996|publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |pages=138|url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi|accessdate=3 февруари 2014 г}}</ref> Подобно на „[[Свети Йоан Богослов Канео]]“ и „[[Света Богородица Перивлепта]]“ в [[Охрид]] има формата на вписан кръст с купол на четири стълба с различни капители. Тристранната абсида на църквата е разделена със слепи арки. Църквата е иззидана с камък, бигор и тухли.


Фреските в църквата са силно повредени, особено в купола и сводовете. В първата зона са запазени образи на светци в цял ръст - Свети [[Климент Охридски]], Свети [[Наум Охридски]], [[Исус Христос]], Света [[Богородица]] и други. На втория живописен ред има сцени от живота на Богородица. Особен интерес представлява сцената Света Ана - Млекопитателница, която кърми малката Мария. В другите зони са сцени от Христовия цикъл. В първата зона образите са неестествено големи, но в другите зографът се опитва да държи сметка за пропорцията и естественото предаване на образите и ползва жива и светла цветова гама - предимно във виолетови, портокалови и светло сини тонове.<ref name="Macedonium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=2&pid=5&ppid=99&tid=572 | заглавие = Св. Богородица - Заум | достъп_дата = 5 април 2014 г | труд = Macedonium }}</ref><ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva.asp | заглавие = Охридско архијерејско намесништво | достъп_дата = 17 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>
Фреските в църквата са силно повредени, особено в купола и сводовете. В първата зона са запазени образи на светци в цял ръст - Свети [[Климент Охридски]], Свети [[Наум Охридски]], [[Исус Христос]], Света [[Богородица]] и други. На втория живописен ред има сцени от живота на Богородица. Особен интерес представлява сцената Света Ана - Млекопитателница, която кърми малката Мария. В другите зони са сцени от Христовия цикъл. В първата зона образите са неестествено големи, но в другите зографът се опитва да държи сметка за пропорцията и естественото предаване на образите и ползва жива и светла цветова гама - предимно във виолетови, портокалови и светло сини тонове.<ref name="Macedonium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=2&pid=5&ppid=99&tid=572 | заглавие = Св. Богородица - Заум | достъп_дата = 5 април 2014 г | труд = Macedonium }}</ref><ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva.asp | заглавие = Охридско архијерејско намесништво | достъп_дата = 17 март 2014 г | издател = Дебарско-кичевска епархија }}</ref>

Версия от 14:27, 12 септември 2017

„Света Богородица Захумска“
„Света Богородица Захумска“
църквата отвън
църквата отвън
40.9489° с. ш. 20.7744° и. д.
„Света Богородица Захумска“
Местоположение в Република Македония
Вид на храмаправославна църква
Страна Република Македония
Населено мястоТърпейца
РелигияМакедонска православна църква
ЕпархияДебърско-кичевска
Архиерейско наместничествоОхрид
Изграждане1361 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Света Богородица Захумска“ в Общомедия

„Света Богородица Захумска“ или Заумска или Заум (Шаблон:Lang-mk) е средновековна православна църква в село Търпейца, на брега на Охридското езеро, Република Македония. До църквата се стига единствено по вода.

Охрид, Елшани, Пещани, Трапезица и „Богородица Заум“, гравюра на мед от Христофор Жефарович

Според надпис в църквата тя е изградена и изписана в 1361 година от кесаря Гъргур Бранкович, по време на епископ Григорий Деволски, който също е споменат като ктитор.[1] Подобно на „Свети Йоан Богослов Канео“ и „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид има формата на вписан кръст с купол на четири стълба с различни капители. Тристранната абсида на църквата е разделена със слепи арки. Църквата е иззидана с камък, бигор и тухли.

Фреските в църквата са силно повредени, особено в купола и сводовете. В първата зона са запазени образи на светци в цял ръст - Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, Исус Христос, Света Богородица и други. На втория живописен ред има сцени от живота на Богородица. Особен интерес представлява сцената Света Ана - Млекопитателница, която кърми малката Мария. В другите зони са сцени от Христовия цикъл. В първата зона образите са неестествено големи, но в другите зографът се опитва да държи сметка за пропорцията и естественото предаване на образите и ползва жива и светла цветова гама - предимно във виолетови, портокалови и светло сини тонове.[2][3]

Бележки

  1. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 138. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. Св. Богородица - Заум // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
  3. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.