Теобалд I (Навара): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
м тире между година и годишен, годишна
Ред 53: Ред 53:
Набожният крал [[Луи ІХ]] отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]] за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех - войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.
Набожният крал [[Луи ІХ]] отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]] за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех - войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.


През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10 годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'',както и парче от истинския Христов кръст.
През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'',както и парче от истинския Христов кръст.


В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305—1309), написана от участник в седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан - Жан де Жуанвил (1223—1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:
В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305—1309), написана от участник в седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан - Жан де Жуанвил (1223—1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:

Версия от 17:29, 12 септември 2017

Тибо Шампан ІV,
Теобалдо І Наварски
граф Шампан и Крал на Навара
Тибо пише произведение
НаследилСанчо VII
НаследникТеобалдо V/II
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ДинастияДом Блоа-Шампан
БащаТибо III Шампан
МайкаБланш Наварска
БраковеГертруда фон Егисхайм
Агнес
Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211–1256)
ПотомциТеобалдо V/II,Маргарета, Пиер, Беатрис,Енрике III/I Дебелия
Герб
Тибо Шампан ІV,
Теобалдо І Наварски
в Общомедия

Тибо /Теобалдо/ IV Шампан ('Трубадур, Постум)(Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-de, * 30 май 1201, † 8 юли 1253 в Памплона) - от 1201 г. граф Шампан и Бри - като Тибо IV, а от 1234 г. крал на Навара като Теобалдо I Велики .

Биография

Теобалдо Постум е син на граф Тибо III Шампан (1179– 1201) и на Бланш Наварска († 1229), най-малката дъщеря на крал Санчо VI Наварски († 1194) и Санча Кастилска. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му води за него регентството в Шампан, а той е възпитаван в двора на своя кръстник крал Филип II Август от Франция. Там той се влюбва в тринадесет години по-голямата Бланш Кастилска, съпругата на престолонаследника Луи VIII и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име Трубадур (или „Шансониер“ във Франция).

През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си.

Принася оммаж на Луи VIII през юни 1223 година като наследник  на Шампан и Бри.

През 1226 година при обсадата на Авиньон двадесет и четири годишният граф изоставя крал Луи VIII Лъва. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон. Бенедиктинският монах Матей Парижки в „Голямата история на Англия“[1] потвърждава това: „Била е пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства“. Френската аристокрация даже призовава Луи IX да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смъртта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година побеждава съюзените срещу нея метежни барони.

През 1229 година, живее по покана на кралицата в Лувъра, ползвайки се с влияние при двора и съчинява песни.

Наследство на Навара

След смъртта на Санчо VII (брат на майка му) през 1234 г. Тибо получава неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски маниер. През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от Луи IX.

Седми кръстоносен поход

Набожният крал Луи ІХ отговаря на призива на римския папа Григорий IX за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех - войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.

През 1239 г. френските барони пристигат в Палестина. Посещават Йерусалим, който е преотстъпен от мюсюлманите на Фридрих ІІ чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска Светите земи и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“),както и парче от истинския Христов кръст.

В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305—1309), написана от участник в седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан - Жан де Жуанвил (1223—1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:

Зад кралската маса (в анжуйския Сомюр през 1241 година) с лице към граф Дрьо седеше моя синьор, кралят на Навара, в атлазен плащ и куртка, стегната с прекрасен кожен пояс и с шапка със златни шивици. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш обърната към тази която заемаше краля.[2]

Тибо умира на 8 юли 1253 г. в Памплона, по-малко от година след обожаваната от него дама Бланш Кастилска (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в Прованс.

Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Тибо е най-известния трубадур за неговото време.[3]

Фамилия

1 брак - през 1217 г. за Гертруда фон Егисхайм (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на Алберт фон Егисхайм, граф на Дагсбург и Мец, и вдовица на херцога на Горна Лотарингия Теобалд I. След като не получава графство Мец той я изгонва.

2 брак - През 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на Луи IX Светия, с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от Хенегау. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря:

3 брак - През 1232 г. за Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211–1256), дъщеря на Архамболт VIII, синьор Бурбон от Дом Дампиер. С нея той има децата:

Външни препратки

Източници

  1. Матвей Парижкий-Великая хроника
  2. Жан дьо Жоанвил - „Животът на Свети Луи“
  3. Theobald der Troubadour
  • "Френска поезия" - издание НК-Световна класика, стр.38 -има превод на стихове на Тибо Шампан