Тетово: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Селище инфо|Република Македония |
{{Селище инфо|Република Македония |
||
| име = Тетово |
| име = Тетово |
||
| име-местно = |
| име-местно = Тетово |
||
| вид = |
| вид = град |
||
| знаме = |
| знаме = |
||
| герб = Coat_of_arms_of_Tetovo_Municipality.png |
| герб = Coat_of_arms_of_Tetovo_Municipality.png |
||
Версия от 18:44, 12 септември 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тетово.
| Тетово Тетово | |
| — град — | |
  | |
 Чифте хамам на Пена | |
  Тетово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Тетово |
| Географска област | Долни Полог |
| Площ | 261,89 km² |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 52 915 души (2002) |
| Пощенски код | 1200 |
| Телефонен код | +389 044 |
| МПС код | TE |
| Официален сайт | tetovo.gov.mk |
| Тетово в Общомедия | |
Тѐтово (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Тетова, Шаблон:Lang-tr, Калканделен) е град в Северозападната част на Република Македония, в подножието на Шар планина в Тетовското поле. Градът е център на едноименната община Тетово. Според преброяването на населението през 2002 година в Тетово живеят 52 915 жители, повечето от които са етнически албанци. В града се намира Тетовският университет, в който се преподава на албански и македонски литературен език, както и Университетът на Югоизточна Европа.
История
Тетово е един от старите градове в Македония. Според една местна легенда градът е наречен на легендарния юнак Тето, който изчистил мястото на днешния град от змии. Всъщност името на Тетово произлиза от старобългарската дума хтѣти - ща, искам, Хтѣтово - желано място, добро място за заселване.
По време на османското владичество се появява и турското име Калканделен.
От средата на XVIII до средата на XIX век градът е център на Тетовския пашалък, управляван полусамостоятелно от местна албанска династия.[1]
Според Санстефанския договор Тетово влиза в границата на българската държава, но Берлинският договор връща града в границите на Османската империя.
Българското църковно-училищно дело изпитва трудности по време на Руско-турската война в 1877 - 1878 година. През май 1878 година иконом поп Серафим Апостолов и Зафир Николов от името на Тетовската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2] В 1881 година Тетовската българска община и българското училище са възстановени. В Тетово в 1882 - 1883 година преподава известният български учител монах Алексий Зографски.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тетово има 19 200 жители, от които 8 500 българи християни, 9 000 души жители турци, 500 арнаути мохамедани и 1 200 цигани.[4]
Християнските жители на Тетово са разделени в конфесионално отношение като преобладават привържениците на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тетово има 330 сръбски патриаршистки и 25 гъркомански къщи.[5] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тетово има 6 688 българи екзархисти, 1 720 българи патриаршисти сърбомани и 30 цигани. В града работят три основни и едно прогимназиално българско училище и две основни и едно прогимназиално сръбско.[6]
На рода Максевци се приписва иконостасът в тетовската църква „Св. св. Кирил и Методий“.[7]
След Балканските войни Тетово влиза в границите на Сърбия, а впоследствие преминава към съставната Социалистическа Република Македония в рамките на федеративна Югославия.
По време на кризата от 2001 година в независимата Република Македония Тетово е арена на сблъсъци между правителствените части и албанските сепаратисти от така наречената Армия за национално освобождение. В резултат на сблъсъците в района на Тетово се наблюдава процес на изселване на македонците от Положко във вътрешността на страната.[8][9]
Според преброяването от 2002 година градът има 52 915 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 18 555 |
| албанци | 28 897 |
| турци | 1 878 |
| роми | 2 352 |
| власи | 13 |
| сърби | 587 |
| бошняци | 156 |
| други | 477 |
Футболният клуб на града е Тетекс Тетово.
Тетовци
Тетово традиционно е смесен българо-албански град. Сред по-известните му жители с българско съзнание са раволюционерката на ВМРО Мара Бунева и журналистът Матей Геров. По произход от Тетово е и академик Михаил Арнаудов. Известни тетовски албанци са политиците Арбен Джафери и Мендух Тачи, а известни хора с македонско национално съзнание от града са композиторът Тодор Скаловски и режисьорът Бранко Гапо.
Вижте още
Външни препратки
- "Тетовско и дейците по възраждането му", книга издадена през 1900 г. от екзархийския учител и деец на ВМОРО Лазар Серафимов от Тетово.
- "При Шар; Исторически бележки за Тетовско от преди 1000 години до края на миналия век и спомени от гр. Тетово - Македония", книга издадена 1934 г. от дееца на ВМОРО Тодор Геров от Тетово.
- "Писмо от Тетовско-Гостиварското благотворително братство "Кирил Пейчинович" до Богдан Филов, министър-председател на България", София, 30 март 1943 година
- Официален сайт на Община Тетово ((sq)) ((mk)) ((en))
Бележки
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского научного института, 1929. с. 119. Посетен на 2015-02-13.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563, 641.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.210.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
- ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
- ↑ http://standartnews.com/archive/2001/07/25/balkans/index.htm.
- ↑ http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=108733271&media=3669536&class=51569102&story=108734103.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
| |||||
