Карен Хорни: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: власт → Власт (обществено отношение) |
м Disambiguated: Аз → Аз (психология) |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
* откъснат тип – (отдалечаващ се от хората). |
* откъснат тип – (отдалечаващ се от хората). |
||
Другото основно понятие на Хорни – ''идеализираният образ'', също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между [[Аз-образ]]а на човека и реалното му [[Аз]]. |
Другото основно понятие на Хорни – ''идеализираният образ'', също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между [[Аз-образ]]а на човека и реалното му [[Аз (психология)|Аз]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 18:03, 14 септември 2017
| Карен Хорни Karen Horney | |
| германски психолог | |
 | |
| Родена |
16 септември 1885 г.
|
|---|---|
| Починала | 4 декември 1952 г.
|
| Погребана | САЩ |
| Националност |  Германия |
| Учила във | Фрайбургски университет Хумболтов университет на Берлин Гьотингенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Семейство | |
| Съпруг | Ерих Фром (1942 – 1952) |
| Карен Хорни в Общомедия | |
| Част от статиите на тема |
| Психоанализа |
|---|
| Концепции |
| Важни личности |
| Важни произведения |
| Училища на мисълта |
Карен Хорни (Шаблон:Lang-de, правилно произношение от английски език: Хорнай) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифицирана като неофройдист.
Теория
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия – базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е „изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят“ и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
- да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност);
- да се движиш срещу хората (власт, експлоатация);
- да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията:
- отстъпчив тип – (движещ се към хората);
- враждебен тип – (движещ се срещу хората);
- откъснат тип – (отдалечаващ се от хората).
Другото основно понятие на Хорни – идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.
Източници
- Енциклопедия Психология, Наука и изкуство (1998), ред. Дж. Корсини
