Посабина: Разлика между версии

Посабина
	Посабина
	; Сградата на читалището
	Посабина Координати: 43°19′31.21″ с. ш. 26°06′54.75″ и. д. / 43.325337° с. ш. 26.115211° и. д. Посабина
Общи данни
Население	201 души (15 март 2024 г.); 6,99 души/km²
Землище	28,78 km²
Надм. височина	367 m
Пощ. код	7853
Тел. код	060373
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	57875
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община; – кмет	Попово; Людмил Веселинов ; (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
	Посабина в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:21, 21 септември 2017

Посабина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География

Селото се намира на 10 км западно от град Попово, на висок хълм, на около 430 м надморска височина. Стои встрани от основните за района пътища. Землището му граничи със землищата на селата Паламарца, Медовина, Славяново, Горица, Асеново, Водица и Ковачевец.

Образувано е от следните махали: Ботрова махала, Горната (турската) махала, Долната махала и Ерлийската махала.

История

Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от 1524 год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — Пусубина, Пособина, Посъбина, Костабина, (Косабино — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от Балкана. През 1622 год. в Посабина има 66 български къщи, а административно то попада в кааза Херазград (Разград), вилает Провадия.

Според устно предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името Тиджаре. През него минавал път от Велико Търново за Шумен, но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, кърджалии и даалии жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци. Устни предания от селото разказват и за отвличане и помохамеданчване на български девойки и невести. На 27 май 1876 край селото е заловен Петър Иванов Русков, революционер от четата на Таньо войвода. Според документи през 1877 год. в селото вече има само 20 български и около 200 турски и 10 черкезки къщи.

За пръв път руски войски наближават селото около Петровден 1877. Няколко дни по-късно руските войски се оттеглят, а заедно с тях и българското население, а селото е опожарено^{[източник? (Поискан преди 2401 дни)]}. На 28 ноември 1877 год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между руснаци и турци. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на руско-турската война местните жители се върнали в селото си и го изградили отново. Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата Водица, Глогинка, Лозен и от Горнооряховско, Великотърновско (Бойчовци и др.) и Габровско (Банковци и др.). Почти всички турци се изселват в Османската империя и през 1898 год. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.

Първото светско училище в селото е построено през 1877 год., а църковният храм е издигнат през 1886 с патрон Свети Иван Рилски. Много преди Освобождението в селото имало само малък църковен параклис. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара джамия, към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище (медресе).

Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.

Днес в селото живеят заедно българи и турци с основен поминък земеделие и животновъдство.

Религии

Християнска (източноправославна) — преобладаваща;
Мюсюлманска;

Обществени институции

Кметство;
Поща;
Народно читалище „Самообразование“;
Църковно настоятелство;

Културни и природни забележителности

Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от неолита, праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
Църковният храм „Св. Иван Рилски“, построен във възрожденски стил през 1886 год. Иконите са създадени от късни тревненски зографи и имат датирани надписи от 1885 год. През 2007 год. църквата е основно ремонтирана;
Железният руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28 ноември 1877 год.;
Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28 ноември 1877 год.;

Редовни събития

Събор на селото — провежда се през първата неделя на месец ноември;

Личности

Иван Ганев Камбуров (1934) – инженер, енергетик, общественик, с големи заслуги в проектирането на много ТЕЦ-ове в България; с големи заслуги за подменянето на ел. мрежата в селото; носител на Народен орден на труда;
Иван Колев Сламаров — „Гемето“ (1914-1996) - дърводелец;
Димитър Иванов Димитров (1905-1955) – инженер, енергетик, общественик, завършва образование в Тулуза, с големи заслуги за електрифицирането на България; пръв директор на “Електроснабдяване” - София;
Цоню Христов Цонев „Лютиера“ (1927);

Литература

Попов, А., Н. Кънев. Попово — градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
Сборници „Попово в миналото“ (1-4).

Други

Радиопредавателна станция в село Посабина. Оттук се излъчва Радио Антола на 89.5 MHz и програма „Христо Ботев“ на БНР на 95.7 MHz. След 2007 г. програма „Хоризонт“ излъчва на 103.5 MHz и „Христо Ботев“ на 98.4 MHz. През 2015 г. на 102.6 MHz се очаква да стартира и Радио "Фокус".

Външни препратки

↑ www.grao.bg

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[1]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 == История ==
-Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от [[1524]] год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — '''Пусубина''', '''Пособина''', '''Посъбина''', '''Костабина''', ('''Косабино''' — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от [[Стара планина|Балкан]]а. През [[1622]] год. в селото е имало 66 български къщи, а административно, то попадало в [[кааза]] Херазград ([[Разград]]), [[вилает]] [[Провадия]].
+Най-ранното документирано споменаване на селото в [[Османска империя|османо-турски документ]] е от [[1524]] год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — '''Пусубина''', '''Пособина''', '''Посъбина''', '''Костабина''', ('''Косабино''' — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от [[Стара планина|Балкана]]. През [[1622]] год. в Посабина има 66 български къщи, а административно то попада в [[кааза]] Херазград ([[Разград]]), [[вилает]] [[Провадия]].
-Според много старо предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името '''Тиджаре'''. През него минавал главен път от [[Велико Търново]] за [[Шумен]], но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, [[кърджалии]] и [[даалии]] жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци.
+Според устно предание в местността ''Юртлука'' се намирало по-старо българско село, което носело името '''Тиджаре'''. През него минавал път от [[Велико Търново]] за [[Шумен]], но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, [[кърджалии]] и [[даалии]] жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци. Устни предания от селото разказват и за отвличане и [[помохамеданчване]] на български девойки и невести. На [[27 май]] [[1876]] край селото е заловен [[Петър Иванов Русков]], революционер от [[чета на Таньо войвода|четата на Таньо войвода]]. Според документи през [[1877]] год. в селото вече има само 20 български и около 200 турски и 10 [[черкези|черкезки]] къщи.
-Поради различни събития селото било местено в различни местности, намиращи се недалеч от хълма.
+За пръв път руски войски наближават селото около [[Петровден]] [[1877]]. Няколко дни по-късно руските войски се оттеглят, а заедно с тях и българското население, а селото е опожарено{{източник||2017|09|21}}. На [[28 ноември]] [[1877]] год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между [[руснаци]] и [[турци]]. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война]] местните жители се върнали в селото си и го изградили отново. Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата [[Водица (Област Търговище)|Водица]], [[Глогинка]], [[Лозен (Област Велико Търново)|Лозен]] и от [[община Горна Оряховица|Горнооряховско]], [[община Велико Търново|Великотърновско]] ([[Бойчовци]] и др.) и [[община Габрово|Габровско]] ([[Банковци]] и др.). Почти всички турци се изселват в Османската империя и през [[1898]] год. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.
-През [[1877]] год. в селото имало 20 български и около 200 турски и 10 [[черкези|черкезки]] къщи.
-Стари предания от селото разказват за отвличане и [[помохамеданчване]] на български девойки и невести.
+Първото светско училище в селото е построено през 1877 год., а църковният храм е издигнат през 1886 с патрон [[Свети Иван Рилски]]. Много преди [[Освобождението]] в селото имало само малък църковен [[параклис]]. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара [[джамия]], към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище ([[медресе]]).
-За пръв път руски войски наближават селото около [[Петровден]] на [[1877]] год. Заедно с тях българското население напуска селото, което било опожарено няколко дена по-късно. На [[28 ноември]] [[1877]] год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между [[руснаци]] и [[турци]]. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война]] местните жители се върнали в селото си и го изградили отново.
-Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата [[Водица (Област Търговище)|Водица]], [[Глогинка]], [[Лозен (Област Велико Търново)|Лозен]] и от [[община Горна Оряховица|Горнооряховско]], [[община Велико Търново|Великотърновско]] ([[Бойчовци]] и др.) и [[община Габрово|Габровско]] ([[Банковци]] и др.).
-Почти всички турци се изселили в [[Турция]] и през [[1898]] год. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.
-Първото светско училище в селото било построено през 1877 год., а църковният храм бил издигнат през 1886 год., изграден в стила на възрожденските храмове с патрон Свети [[Иван Рилски]]. Много преди [[Освобождението]] в селото имало само малък църковен [[параклис]]. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара [[джамия]], към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище ([[медресе]]).
 Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.