Тютюн

Вижте пояснителната страница за други значения на Тютюн.

---

Тютюневи насаждения

Под названието тютюн се разбира изсушени или изсушени и фермантирали листа на тютюневите растения Nicotiana tabacum и Nicotiana rustica.

Произход, значение и разпространение

Тютюнът произхожда от Америка и за неговото разпространение по света (между 15 век и 17 век заслуга имат Христофор Колумб и неговите сподвижници абат Андре Теве и Жак Нико. В чест на Нико ботаникът Дьо Лошан дава на род Тютюн името Nicotiana. Тютюн в България се отглежда от 1717 г.

Обект на използване при тютюна са най-вече листата, а донякъде и стъблата и семената.

От листата се получават различни тютюневи изделия - папироси (цигари), пури, тютюн за дъвчене, за смъркане и за лула. Ценността на листата се определя от количеството и качеството на алкалоида никотин, който упражнява специфично физиологично въздействие върху човешкия организъм.

В употребата на тютюневи изделия има известна динамика във времето - първоначално се използва като средство за дъвчене и смъркане, по-късно за пушене с лула и нергиле, а последно - за пушене под формата на папироси и пури. Използването на тютюн води до привикване. Това, заедно с негативните страни от тютюнопушенето, е причина за масирана борба в целия свят с този навик, която датира от 50-те години на 20 век.

От листата и стъблата на някои видове - махорката, характеризиращи се с високо никотиново съдържание, се получават никотинови препарати, от други видове се извличат алкалоидите анабазин и бетаин, от трети - лимонена и ябълчна киселина.

Стъблата на тютюна са богати на калий, а след специална преработка служат за получаване на фина хартия.

Семената на тютюна са богати на мазнини (38-40 %) и от тях могат да се получават висококачествени масла за технически цели.

В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия (предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония, Турция). Преобладава произодството на светли тютюни от типовете Виржиния, Бърлей, ориенталски и полуориенталски.

Видове тютюн

• Ориенталски тютюн - той е дребнолистен. Използва се предимно за производство на цигари.
• Полуориенталски - по едър е от ориенталнския. Използва се за производство на цигари. Произвежда се в България, Турция, Сърбия, Близкия изток.
• Вирджиния флю кюрд -едролистен. Използва се за цигари. Произвежда се предимно в САЩ и Зимбабве
• Бърлей -за цигари и тютюн за лула.
• Мериланд- Произвежда се в САЩ.
• Махорка - едролистни тютюни от вида Nicotiana rustica. Съдържат много никотин. От тях се правят продукти за смъркане.
• Пурени тютюни - Те са едри. Имат нежни и еластични листа. Има три основни вида, според предназначението им: за пълнеж на пурите-Филер, за обвивка на пурите-Байндър и за покривка на пурите -Рапърс. Най-скъп е последния вид. Такива тютюни се произвеждат в Куба, Индонезия, Филипините.
• Тъмно слънчево сушени
• Светли слънчево сушени-едролистни са и съдържат много никотин. От тях се правят цигари.
• Огнево сушени-това са тютюни за смъркане, дъвчене и тютюн за лула.

Тютюнът в България

Отглеждането на тютюн в България има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението, т.е. тя е в основата на традиционния му поминък. С навлизането в производството на американските типове тютюни Виржиния и Бърлей, ареалът на разпространение в нашата страна нарастна и достигна площта 1 млн дка.

Заедно с това се увеличи и броя на преработвателните предприятия, както и техния капацитет. По този начин в края на 80-те години на 20 век. България зае първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. И към настоящия момент, въпреки силно редуцираното производство, България е известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.

В страната са обособени няколко тютюневи области, със специфични екологични условия:

• Македонска тютюнева област. Заема наносните части от Кюстендилска и Благоевградски области. Характеризира се с ниска сума на валежите и високи температури. При тези условия се развиват мезоморфни, бързосъхнещи, слабоароматни и светли тютюни.

• Пловдивска тютюнева област. Има няколко главни района: Родопски, Пловдивско-Пазарджишки, Средногорски и Асеновградски. Произведените тютюни тук се отличават с голяма сухоустойчивост, висока съдържателност и ароматичност.

• Джебелска тютюнева област. Тук се произвеждат най-качествените ориенталски високоароматични тютюни, тип Басма. Областта е част от родопите и включва Маданско, Ардинско, отчасти Кърджалийско, Смолянско и Девинско.

• Хасковска тютюнева област. Областта се характеризира със силно развити почви, поради което тук се произвеждат няколко типа тютюни. Теренът е равнинен до полупланински.

• Тунджанско-черноморска тютюнева област. Заема най-южните райони на Старозагорска, Ямболска и Бургаска области. Разнообразието на сортотипове е подобно, както в Хасковската тютюнева област, тъй като и екологичните условия са доста близки.

• Северобългарска тютюнева област. Тютюнопроизводството в тази област се базира както на обикновени, полуориенталски, така и на американски типове тютюн.

Биологични особености на тютюна

Морфологична характеристика

• Коренова система- Тютюнът има главен корен коагто се равива от семе, а при използване на разсад се формират най-вече странични разклонения - най-долните изпълняват ролята на главен корен и се развиват вертикално, а най-горините най-напред се развиват радиално и на 30-60 см от оста на растението също проникват вертикално. Максималното проникване зависи от почвения тип. У нас най-често то е до 1-1,5 м. Коренът е частта, в която фактически се изграждат алкалоидите (вкл. никотинът).

• Стъбла - То има различна височина в зависимост от сортотипа (1-2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.

• Лист - Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При "седящите" листа се образуват усължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани "уши") или се спущат надолу по стъблото (наричани "гащи"). Формата на петурата е доста разнообразна - в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа - от 10-15 до 80-100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси - жълтозелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.

• Съцветие - Разположено е на върха на стъблото, има 5-10 основни разклонения и е известно под наименованието "китка". В зависимост от формата си е топчесто (сбито) и разпръснато (рехаво). В зависимост от сортотипа броят на цветовете в едно съцветие е от 25 до 100. Цветът е от вида 5/5/5/1, т.е. по пет чашелистчета, венчелистчета и тичинки и един плодник. Венчето е бяло, розово или червено; в основата му се намират нектарници, които отделят етерично масло с приятен аромат. Опрашването е собствено и чуждо.

• Плод - Той е кутийка с различна форма и големина. При узряване добива кафяв цвят и се разпуква. В един плод се съдържат около 3000-5000 семена. Те са много дребни, с овална форма, кафяв цвят и са грапави. Едно съцветие формира около 100 хил. семена, а в 1 грам се съдържат 9-15 хил. семена. Семената са високомаслени и не съдържат никотин.

Биологични изисквания

• Изисквания към светлината. Тютюнът е светлолюбиво растение, което се развива успешно при сравнително по-къс ден. Силното слънчево греене и продължителното засушаване способстват за ксерофитен характер на ориенталкия тип, което е неблагоприятно.

• Изисквания към топлината. Отнася се към топлолюбивите растения, с биологичен миним 10-12 °С. Биологичният оптимум е 25-28 °С, а билогичният максимум - 35 °С. Растенията загиват при -1, -2 °С. Средната температурна сума за тютюните в България след разсаждането му е 2000-2800 °С, която се набавя за около 120-130 дни.

• Изисквания към влагата. Ориенталските тютюни са до голяма степен ксерофитни, но имат завишени изисквания по време на цъфтежа. Американските тютюни са влаголюбиви, поради което у нас се отглеждат най-често при поливни условия.

• Изисквания към почвата и терена. Почвата играе важна роля за качеството на ориенталските тютюни - те изискват леки и пропускливи почви, развити върху варовик. Благоприятната роля на варовика върху качеството се дължи на подходящите водно-физични свойства на почвата, а не на съдържанието на калций. Ето защо, типични "тютюневи" се наричат почвите по "яките" на Родопите. Американските тютюни изискват богати почви, които да формират по-големия добив.

Систематика и класификация

Тютюнът принадлежи към сем. Solanaceae (Картофови), род Nicotiana.

Обикновеният тютюн Nicotiana tabacum е получен от естествената хибридизация между видовете Nicotiana tomentosoformis и Nicotiana silvestris. Той е основният тютюн в света. Поради сложния си хибриден произход обикновеният тютюн се характеризира с голямо разнообразие на форми.

Според ботаническата класификация на Данерт всички форми се отнасят към 10 разновидности: lingua, macrophyla, alipes, serotina, attenuata, sagitata, pallesscens, undulata, tabacum, havanensis.

За практически нужди се използват различни технически класификации:

• В зависимост от характера на продукцията тютюните се делят на 4 групи: (1) тъмнолистни сортове - за лули, пури, за дъвчене и смъркане; и три групи за папироси (2) американски тютюни: (3) полуориенталски тютюни; (4) ориенталски тютюни.
• В зависимост от начина на сушене се делят на 4 групи: (1) сушени на слънце (sun-curing); (2) сушени на въздух (air-curing); (3) сушени на огън (fire-curing) и (4) сушени огнево-тръбно (flue-curing).
• Според едрината на листата тютюните се делят на две групи: (1) едролистни - с дължина на петурите от средния пояс на растението над 30 см; (2) дребнолистни - с дължина на петурите под 30 см.
• Според цвета на изсушените листа тютюните се делят на две групи: (1) светли - сушените на слънце и огнево-тръбно и (2) тъмни - сушените с въздух и на пряк огън.

У нас е възприета друга класификация с практическа насоченост за райониране. Според нея тютюните се разпределят в две основни групи:

• Ориенталски тютюн (ssp. orientalis), който според едрината на листата се дели на два типа:
  • дребнолистен (басма) - сортотип "басма", изискващ умерени температури и умерени валежи;
  • среднолистен (башибали) - сортотипове "енидже", "подобрен кабакулак" и "голодържец", изискващи умерени температури и умерени валежи.
• Американски тютюн (ssp. americanis), който според екологичните условия на формиране и отглеждане се дели на два типа:
  • тропически - няма условия за отглеждане в България, изискващ високи температури и обилни валежи;
  • на умерения пояс - в България следва да се отглежда при поливни условия, изискващ умерени температури и обилни валежи.

Качество на тютюневите листа

Тютюнът е сложен по химически състав продукт, при който вкусово-пушателсните качества зависят в голяма степен от противоречиво съчетание на отделните вещества.

Шмук дава следната класификация на отделните химически съставки:

• Група А - вещества, влияещи благоприятно върху качеството: никотин, етерични масла, смолист спирт, някои смоли, разтворими въглехидрати и парафин;
• Група Б - вещества, влияещи негативно върху качеството: азотни вещества (без никотин), белъчини, амоняк, свободни основи и органични киселини, метилов алкохол, общото количество на пепелта.

Съдържанието на общ азот е 1,77-2,60 %, като варира от 1,19 до 3,66 %. Азотните вещества са две групи: разтворими (алкалоиди, аминокиселини, амиди, амини, амоняк, нуклеинови киселини) и неразтворими (белтъчини). От първата група с голямо положително значение са алкалоидите, особено никотинът, а втората група има отрицателно значение за качеството.

Белтъчините варират от 5 до 6,5 % и се счита, че съдържание по-високо от 6 % е недопустимо. Азотното торене увеличава съдържанието на азотни вещества, както на необходими, така и на нежеланите. С цел съхраняване на относително добро качество, обаче, се препоръчва торенето с азот да става с умерени норми.

Съдържанието на никотин се движи в широки граници - от 0,5 до 14 %, а в тютюните, произвеждани в България - от 0,4 до 1,5 %. Това е най-доброто съдържание за производство на папироси. Освен никотин, тютюневите листа съдържат и други алкалоиди - норникотин, анабазин, миозинин, оксикотин и др. Особено място заема норникотинът, който се счита за 10-кратно по-малко вреден от никотина, макар да задоволява по подобен начин пушателните нужди.

Въглехидратите в тютюневия лист се движат също в широки граници - в нашите тютюни от 25 до 45 %. Те в много голяма степен определят вкусово-пушателните качества на продукта. Положително значение имат монозахаридите (центози и хексози), докато полизахаридите (скорбяла, целулоза, хемицелулоза) са неразтворими и влияят негативно върху качеството.

Отглеждане на тютюн

Място в сеитбообращението

Тютюнът е култура с добре изразена самопоносимост, поради което може да се отглежда успешно продължително време след себе си, т.е. като монокултура. Това е благоприятно за регионите с типично производство на ориенталски тютюни, тъй като почвените и теренните условия там са неподходящи за отглеждане на повечето земеделски култури.

Продължителното отглеждане на културата, обаче, води до обедняване на почвата на хранителни вещества и до нарушаване на агрегатния й състав. Ето защо се препоръчва въвеждането на сеитбообращения.

Подходящи за равнинните райони са двуполните сеитбообороти, в които тютюнът да се редува със зърнено-житна култура със слята повърхност (пшеница, ечемик). За районите, където тютюнът не е основна култура, се препоръчват многополни сеитбообращения, в които тютюнът също може да заема 50 % от площта, но да се редува последователно със зърнено-житни със слята повърхност и със зърнено-бобови култури. За районите с преобладаващо тютюнево производство се препоръчват уплътнени сеитбообороти от вида зимен (пролетен) фий - тютюн - тютюн - тютюн. Допустимо е дори при монокултурно отглеждане на тютюна през част от годините да се засява зимно бобово като предкултура за зелена маса (сено), след което да се разсажда тютюн.

Торене

Файл:800px-Tobacco.JPG

Произвеждане на тютюн във Вирджиния през 1670

Тютюнът е култура, която изисква умерено и балансирано торене. Завишените азотни норми водят до уплътняване на листата като увеличават количеството на белтъците и намаляват това на захарите. Фосфорът балансира азотното торене и води до увеличаване количеството на захарите. Тютюнът е калиеволюбива култура. Калцият, ако е в недостиг, води до завиване на пъпките и окапването им след бутонизация.

Торови норми:

• Дребнолистен тютютн - 3-4 кг/дка азот (а.в.), 4-6 кг/дка фосфор;
• Вирджиния - 4-6 кг/дка азот, 6-8 кг/дка фосфор;
• Бърлей - 6-9 кг/дка азот, 12-15 кг/дка фосфор.

Азотът се внася при разсаждането, а фосфорът преди основната оран.

Производство на разсад

Отглеждането на тютюна обхваща два периода - производство на разсад и отглеждане на полето след разсаждане. Опитите за отглеждане без разсадопроизводство у нас никога не са били успешни. FOTZE IST VOLL TOLL UND GEMÜTLICH

Повече за културата

• Отглеждане на тютюн

Вижте също така

• Други технически култури
• Списък на земеделски теми