Анна Австрийска (1528 – 1590): Разлика между версии
Bot: Automated import of articles - append on top |
→изкуство: доп |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
* Максимилиана Мария (1552–1614), не се омъжва |
* Максимилиана Мария (1552–1614), не се омъжва |
||
* Фридрих (1553–1554) |
* Фридрих (1553–1554) |
||
* [[Ернст Баварски (1554–1612)|Ернст]] (1554–1612), [[архиепископ]] на [[Кьолн]], [[епископ]] на [[Лиеж]] |
* [[Ернст Баварски (1554–1612)|Ернст]] (1554–1612), [[архиепископ]] на [[Кьолн]], [[епископ]] на [[Лиеж]]. |
||
== Херцогиня Анна и духовния живот на херцогството == |
|||
Анна и Албрехт оказват силно влияние на духовния живот на херцогството. Откривайки няколко музея и основавайки [[Баварска държавна библиотека|Баварската държавна библиотека]], те донасят на [[Мюнхен]] репутация на град на просвещението и изкуствата. Освен това Анна и Албрехт също оказват поддръжка на художника [[Ханс Милих]] и композитора [[Орландо ди Ласо]]. Най-известната работа на Милих за херцогинята става [[Книга за сокровищата на херцогини Анна Баварска]] («Kleinodienbuch der Herzogin Anna von Bayern», BSB-Hss Cod.icon. 429) — [[манускрипт]]ът е изпълнен в 1555 година и представлява опис на скъпоценностите, които са и принадлежали. Една от миниатюрите в описа изобразява спечелена от Анна срущу мъжа и партия шах. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:36, 24 септември 2017
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Анна Австрийска.
Анна Австрийска | |
херцогиня на Бавария | |
портрет от 1545 г., музей Виена | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | 7 юли 1528 Прага |
Починала | 16 октомври 1590 Мюнхен |
Семейство | |
Брак | Албрехт V |
Потомци | Вилхелм V Благочестиви,Фердинанд,Мария Анна,Ернст |
Династия | Хабсбурги |
Баща | Фердинанд I |
Майка | Анна Ягелонина |
Анна Австрийска в Общомедия |
Анна Австрийска (Шаблон:Lang-de, * 7 юли 1528 в Прага, † 16 октомври 1590 в Мюнхен) е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба херцогиня на Бавария.
Произход
Тя е дъщеря на по-късния император Фердинанд I (1503–1564) от Хабсбургите и Анна Ягелонина (1503–1547), дъщеря на крал Владислав II, крал на Бохемия и Унгария.
Годеж и брак
Още като дете Анна е сгодявана първоначално за принц Теодор Баварски (1526–1534), син на баварския херцог Вилхелм IV, а след това за херцог Шарл Орлеански (1522-1545), син на френския крал Франсоа I. Двамата умират преди да се сключи брак.
На 4 юли 1546 г. 17-годишната Анна се омъжва за бъдещия баварски херцог Албрехт V (1528–1579), от династията на Вителсбахите, брат на нейния първи годеник. Зестрата на Анна е 50 000 гулдена. До началото на Албрехтовото управление в Бавария, той и Анна живеят в Ландсхут. След смъртта на нейния съпруг през 1579 г. тя получава вдовишка издръжка от 200 000 гулдена и живее до смъртта си в построената за нея част от Мюнхенската резиденция.
Деца
Анна и Албрехт V имат седем деца:
- Карл (*/† 1547)
- Вилхелм V Благочестиви (1548–1626), херцог на Бавария (1579-1597), ∞ 1568 принцеса Рената от Лотарингия
- Фердинанд (1550–1608), генерал, ∞ 1588 (Морганатичен брак) Мария Петембек (1573–1619)
- Мария Анна (1551–1608), ∞ 1571 ерцхерцог Карл II Франц от Вътрешна Австрия
- Максимилиана Мария (1552–1614), не се омъжва
- Фридрих (1553–1554)
- Ернст (1554–1612), архиепископ на Кьолн, епископ на Лиеж.
Херцогиня Анна и духовния живот на херцогството
Анна и Албрехт оказват силно влияние на духовния живот на херцогството. Откривайки няколко музея и основавайки Баварската държавна библиотека, те донасят на Мюнхен репутация на град на просвещението и изкуствата. Освен това Анна и Албрехт също оказват поддръжка на художника Ханс Милих и композитора Орландо ди Ласо. Най-известната работа на Милих за херцогинята става Книга за сокровищата на херцогини Анна Баварска («Kleinodienbuch der Herzogin Anna von Bayern», BSB-Hss Cod.icon. 429) — манускриптът е изпълнен в 1555 година и представлява опис на скъпоценностите, които са и принадлежали. Една от миниатюрите в описа изобразява спечелена от Анна срущу мъжа и партия шах.
Източници
- Constantin von Wurzbach, Anna von Oesterreich, Herzogin von Bayern. Nr. 26. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 151 (online)